Спомени от Иван Христов  

Поради това, че майка ми не можеше да ме издържа, тя беше принудена да започне работа в Плевен. Работила е тежка и непрестижна работа : в ке- рамичен завод за производство на каменинови тръби, в каучуков завод и в тютюнев комбинат, където се пенсионира. Живеехме на квартири, при лоши битови условия. Независимо от недоимъка, майка ми никога не ме е лишавала, когато съм изявявал желание да си купя техническа книга. А тогава руската книжарница предлагаше евтини книги. Най-голям интерес проявявах към книгите по електротехника и радиотехника и към научно-популярните технически списания и брошури. Имаше много популярни книжки за самостоятелно конструиране.

С умиление си спомням за действащите модели на електродвигателче и на парна машинка, които направих тогава сам. Още в I курс на Техникума се записах в кръжок по радиотехника и ра- диоконструкторство към ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната). Тогава направих първия си детекторен радиоприемник, а след това- и първия еднолампов. Тогава нямаше радиолампи на свободна продажба по магазините. Първите “диоди” съм правил от сяра и оловни стърготини, загряти в епруветка до разтопяване, като за другия електрод съм ползвал стоманена игла. ”Диоди”съм правил и от ножче за бръснене и графит от молив. Първата радиолампа купих от ръка. Това беше пентод от някаква стара английска радиостанция.

През 1956 г., когато завърших IV курс на Техникума, за първи път срещнах баща си. Бях вече на 18 години. По негово настояване, същата година заминах за Русе, където се прехвърлих в V курс на Техникума по машино- и уредостроене. Баща ми работеше като технолог в “Русенска корабостроителница” и имаше друга жена, с която нямаха деца. В Русе бях член на кръжок по морски спортен многобой към ДОСО. Участвал съм в състезания по гребане и ветроходство в Русе и в Свищов. През 1957 г., поради недоразумения с мащехата ми, излязох на квартира. Дипломната си работа готвих при лоши битови условия. Завърших Техникума с отличен успех, със специалност “среден електротехник”. Същата година бях приет във Висшето Военноморско училище във Варна.    

През лятото имаше съвсем малко чуждестранни курортисти- чехи и немци.

Новите руски кораби получихме през юни 1963 г. Бях механик на МПК-32. Командир на кораба беше ст.лейт. Игнат Тенчев-един интелигентен и спокоен човек, вече покойник. Той напусна ВМС като кап. I ранг, на длъжност “флагмански щурман на ВМС”.

Корабите плаваха много и най-вече в полигоните за работа с подводни лодки. Носили сме също дозор по 10 дена пред Босфора. В дивизиона служих до 1968 г. Поради голямото ми желание да се преквалифицирам като специалист от радиотехническата служба, през 1968 г. бях назначен за командир на радиотехнически пост за наблюдение и свръзки, на нос “Колокита”. Завърших 6-месечен курс по радиолокация и хидро акустика във ВВМУ. Две години след това бях преместен във Варна. Отначало преподавах хидроакустика в радиотехническата рота в Мичманското училище, а след това бях назначен за началник на бъдещия електромеханичен противолодъчен тренажор “Атака”. Участвах в монтажа и в настройката на тренажора с две групи руски специалисти. Придобитият опит ми позволи да оглавя група от КРЗ’Флотски арсенал”, с която извършихме, без руска помощ, монтажа и настройката на получения също такъв тренажор, във военноморска база Бургас. През 1970 г. бях назначен за дивизионен специалист по РТС в дивиона противолодъчни кораби във Варна. В състава на дивизиона имаше 2 бр. СКР (“Сторожевой корабль”) проект 50 (“Дръзки” и “Смели”) и 2 бр. БО проект 122 (“Большой охотник”).

Командир на дивизиона беше кап. II ранг Димо Денев, по-късно адмирал, командир на военноморска база Варна. Вече е покойник. Началник щаб беше кап. III ранг Димитър Павлов, по-късно вицеадмирал, зам.командващ и командващ на ВМС, а след това (като цивилен) Министър на отбраната на РБългария. И двамата бяха офицери, достойни за уважение и примери за подражание.    

През1972 година бях приет задочно в Морското училище по специалност “радиолокация и хидроакустика”. Поради това, че бях определен за едногодишен курс, като слушател във Военноморската академия в Санкт Петербург (тогава Ленинград), положих изпитите за I и II курс през 1973 г. , прекъснах задочното обучение за една година и заминах за Русия. В Санкт Петербург завърших академичен курс по радиолокация, хидроакустика,телевизия и инфрачервена техника.  

Корабите от дивизиона във Варна плаваха изключително много при всякакви хидрометеорологични условия. През 1970 и 1972 г. корабите взеха участие в съвместни учения в Средиземно море, заедно с V ескадра на Черноморския флот на Русия (бившия Съветски съюз). През 1973-74 г.кобите БО бяха бракувани и на тяхно място получихме от Севастопол 2 бр. средни противолодъчни кораби тип ПЛК проект 204 (“Противолодочный корабль”). През 1975 г. бях назначен за помощник началник в Радиотехническия отдел в Щаба на ВМС. Второто си висше образование завърших през 1978 г., със спецалност “инженер по радиоелектронна техника”, като първенец на випуска. Като специалист по РТС, съм участвал многократно във ВРГ (Временни работни групи) по разработване и приемане на въоръжение на изделия по линия на двустранното и многостранното международно сътрудничество в рамките на бившия Варшавски договор. В състава на ВРГ съм бил в Русия, в Полша в Румъния и в Германия.

Като корабен офицер-механик и специалист по РТС съм реализирал много рационализации,за които притежавам удостоверения. Съавтор съм и на едно изобретение от 1983 г.”Устройство за имитиране на цели и смущения върху екраните на корабни РЛС за кръгов обзор” , за което притежавам авторско свидетелство. През 1983 г., поради това че трябваше да бъда произведен в звание “капитан I ранг” , бях преместен в Отдел “Специално морско снабдяване” към “Въоръжение и техника” на Управлението на ВМС, като помощник началник по снабдяването с РТС и свръзки. Една година след това бях назначен за началник Отделение НИРД (Научно изследователска и развойна дейност”), което по-късно беше преименувано на НТО (Научно-техническо отделение). Същевременно бях и секретар на Научно-техническата комисия към “Въоръжение и техника” по разработване и приемане на въоръжение на нови технически изделия. Като началник на НТО отговарях и за стандартизацията и метрологията във ВМС. Отделението беше непосредствено подчинено на кап. I ранг Кирил Антонов-един ерудиран и стриктен офицер, с който и сега, като офицери от запаса(“от резерва”, както сега е модерно да се казва) поддържаме връзка. Зам.командващ по материално-техническото осигуряване на ВМС беше адмирал Костадин Русков- един изключително човечен командир, с който беше удоволствие да се работи. По-късно зам.командващ стана адмирал Емил Станчев- строг, взискателен, справедлив, принципен, акуратен. Той остави у мен добри спомени. Притежавам компютърна грамотност от 1984 г. Най-напред работих на 8-битов компютър “Правец-82”, след това- на “Правец-16”, а по-късно на “286” , “386” , “ Pentium-II” и т.н. На 10.ноември 1989 г. “избухна” “демокрацията”. Три години след това- през 1992 г., заедно с още три “набора”бях уволнен предсрочно от ВМС. Министър на отбраната тогава беше Димитър Луджев. След уволнението останах да работя като ревизор по радиоелектронна техника към Ревизионно управление, а след това- като специалист по стандартизация и метрология в НТО.  

Пенсионирах се през 1999 г. Станах член на СОСЗР (Съюз на офи- церите и сержантите от запаса и резерва). Като такъв, в продължение на четири години бях председател на контролната комисия в Общинската ор ганизация на Съюза. Един от учредителите съм на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище- член съм от 03.10.1997 г., когато беше учредителното събрание на Асоциацията. След пенсионирането съм работил като преподавател на донаборници по радиолокация в Морския клуб към ОСО-Варна (Организация за съдействие на отбраната), като оператор на фар “Галата”, в охранителни фирми и като оператор по видеонаблюдение в казино “Астера”на “Златни пясъци”. От 1968 г. семейството ми живее във Варна. Във Варна живее и семей- ството на дъщеря ни. Прз 2008 г. отбелязах 70-годишния си юбилей. Пиша този автобиографичен материал през 2009 г. за сайта на випуска ни от ВВМУ в Интернет., т.е. когато съм почти на 71 години. Съпругата ми също е пенсионерка. Дъщеря ни и зет ни са лекари във Военноморската болница във Варна. Имаме внук – Николай, на 9 години. Все още се радвам на добро здраве. Винаги съм се стремял да приемам нещата от позитивната им страна. Към всеки проблем съм се отнасял с оптимизъм и съм влагал винаги определена доза хумор. Горд съм, че съм извървял достойно житейския си път до тук и че съм отдал целия си съзнателен живот на Военноморските сили.

01.03.2009 г.
гр.Варна