Присмиването над суетата не винаги е полезно

Отново сме в началото на дългия 1826- дневен път на морско училище. Чака ни изпитна сесия в която е включен зачот по машино чертане.

Аз и „клетият” курсант С. Александров бързахме през обширния плац към работилницата. Поривист морски вятър „метеше” плаца и проникваше през дрехите ни. Срещу нас се зададе препод. по машинно чертане кап. 3 р. Андреев без фуражка с ръце на главата, придържащи нещо важно. Изпънахме се по устав и приветствахме. Изненаданият Боби Акулата /така звучеше курсантският му прякор/ машинално пусна лявата ръка по шевовете, а с дясната отвърна на нашия поздрав. В този момент вятърът ”изду бузи” и кичури, пораснали около ушите и тила с дължина 30-50 сантиметра, явно служещи да прикрият ранното оплешивяване, заиграха луд танц. И двете страни бяхме много изненадани. Сашо не издържа и се изкиска. Погледът на Акулата бе достатъчен, за да ни подскаже какво ни чака след няколко дни.

Сашо бе притеснителен, но много прилежен и упорит курсант- чертежите му бяха направени с необичайна точност и чистота, а беше подготвен добре по дисциплината.Това обаче не бе достатъчно и той бе принуден да се явява няколко пъти на зачота. Изглежда с всяко явяване скъпо заплащаше за необмислената си постъпка, а и по този начин Акулата оправда прякора си.

Аз се промъкнах между капките и взех зачота от първия път, а Сашо скъпо заплати суетата на преподавателя.

Спомнили си: Сашо Александров и Мл. Цолов