Добре дошли в Web сайта на 29 рота от випуск 88 на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров"

Сайтът е съзаден по случай 35 години от завършване на училището.

Събраха ни приемните изпити в далечната 1969 г. И така, след битките по математика, литература, физическата подготовка и психотеста на 1 септември 1969 г. 101 механици за БМФ, ВМФ и Океански риболов прекрачиха прага на ВНВМУ „Никола Йонков Вапцаров” в гр. Варна. Предварително нашите колеги, служили вече в БНА, се бяха потрудили за подготовката на помещенията и класните стаи.

И се започна епопеята-56 дни в есенния пек ние здраво трамбовахме плаца, за да се закълнем на 26.10.1969 г. пред знамето, командването и нашите родители. Вече можехме спокойно да се огледаме и потърсим мястото си в класните отделения и ротата. Мeлачката на времето ни погълна. Цикълът се повтаряше цели пет години- лекции, зимна сесия, отпуска, лекции, лятна сесия, практики по корабите на БМФ и ВМФ, отпуск и отново, и отново... От дистанцията на времето можем да направим изводите- физически ни формоваха сурово, за да издържим тежкия живот на море, а психически искаха да прекършат индивидуалността на всеки от нас и да ни превърнат в „идеологически” войници, защото бъдещият живот на повечето от нас щеше да бъде там, на границите на желязната завеса, където всяко съмнение и недоверие можеше да завърши с „предателство” и бягство. И можем да признаем, че натискът беше огромен. Правеха го „специалисти”, обучени до съвършенство в морско училище, академиите, скос-овете и партийните школи. А ние просто бяхме все още деца, събрани от градове и села. Не беше излязла модата поколенията на висшия ешалон да се обучават в престижните военни училища. Може да се каже, че нашата рота беше последната „работническа” в новата история на ВМУ.

И в тази компресирана среда избуяха индивидуалните способности на почти всеки от нас. ”Чадъра” на бащата на ротата кап.3 ранг Ганчо Денев , обичта, таланта и трудолюбието на „майката на ротата” м-н Тихонов „родиха” Ансамбъла –„Матроски пляски„ на 29 рота, който пет години разнасяше славата на Морско училище. Където се състезаваха спортистите на 29 рота, се знаеше, че останалите ще се борят за по-задните места. Избуяха таланти от всички сфери на обществото: поети и литератори, водолази, общественици и анализатори, силни организатори.

Може би най-големият шанс в живота ни през този период бяха прекрасните преподаватели. Не можехме да искаме повече от Цветан Папазов, Христо Грамчев , Снежина Проданова, Стоян Кюлджиев, Крум Михайлов, Богдан Кайцанов, Коста Стоилов, Емил Станчев, Николай Минчев, Григор Василев, Атанас Вълчев, Коста Керемедчиев, Рали Ралев, Константинов, Андрей Андреев, Бошнаков, Веселин Стоянов и много, много други. Искаме да им благодарим, да им се извиним за лудориите и проблемите, които сме им създавали и да кажем на останалите живи, че ги помним с много любов и сме готови да им помогнем в съвременния труден живот за възрастните хора.

Нaчалник на училището бе контраадмирал Дичо Узунов. Той е първия началник, получил адмиралско звание и най-дълго стоял на мостика на морско училище- цели 13 години. Много курсанти бяха изпитали неговия решителен и принципен характер. Всяка рота даваше около 20% „жертви” в борбата с науките и дисциплината. При нас от 101 курсанти само 5 бяха изключени, като един от тях си отиде поради политическата конюнктура. Поглеждайки в Алманаха на възпитаниците на МУ, не може да се намери този ”куриоз”- по-малко от 5% отпаднали за пет- годишния курс на обучение и то от по-трудния сектор-механици. Каква по-голяма атестация за атмосферата в ротата, за характера на курсантите и командирите на 29 „бойна” рота.

Първо офицерско звание и дипломи на "инженер-механик" получихме на 9 септември 1974 година в гр. София.

Това, което 5 години бай Мето сваляше от буйните глави, времето бавно и необратимо го довърши. Но и днес в оплешивелите, побелели и понатежали мъже, бащи и дядовци могат да се познаят курсантските фурии.

Вече девет от нас се преселиха в отвъдното- Стойчо Великов Стойков, Пенчо Любенов Попов, Ленко Любенов Борисов, Чавдар Рашков Черкезов, Марио Търпов Пировски, Стефан Самуилов Наумов, Йордан Савов Куцаров, Костадин Георгиев Кючуков, Румян Тодоров Николов и Васил Калев Василев Но те са в сърцата на останалите и докато има живи от 29 рота, те ще „живеят” с нас. Вечна им памет!

Нека Бог да ни пази!

Материалите за сайта са подготвени от Младен Цолов. Предложения за публикуване на материали (текстове, снимки, кратки видеоклипове и др.). може да изпращате по електронната поща на адрес: mladentsolov@abv.bg

30 юли 2009 г.