Скъпи колеги ,

Изминаха 35 години от момента, в който съдбата ни бутна от ръба на топлото гнездо и всеки от нас тръгна по своя път. При направата на уеб сайта, през главата ми минаха професионалните пътища на повечето от Вас и видях колко различни са те, и същевременно, колко са еднакви-просто, защото всички са свързани с морето. И ето след толкова години, тези пътища, осеяни с радост, трудности и надежди се събират в едно-време за равносметка, за заслужена почивка и радост от успехите на децата ни, от първите стъпки на внуците и от първите думички, в които винаги присъства и думичката „дядо”. Нека всеки от нас си признае за преглътнатите сълзи, за „буците”, заседнали в гърлата ни, гледайки как децата отлитат от нас, оставяйки ни обещанието да се чуем по телефона и скайпа и надеждата, че отиват не на гурбет, а отиват да реализират своите мечти. Може би в тези пораснали деца са се ”вселили” нашите блянове за добро и справедливост, посяти тук, на това свещено място.

Възпитаха ни във време, което безвъзвратно си замина и трябваше на ход да се приспособяваме към новите дадености. Прекършиха се критерии, рухнаха мостове и сякаш всичко това се мъчеше да ни отнеме миналото, да ни отнеме онези пет години, когато бяхме заедно в нашата АлмаМатер. Уви, с всеки изминат ден си давам все повече сметка, че това е невъзможно. Няма сила, докато сме живи, която да ни накара да забравим новобранския период, клетвата, изпитите, преподавателите, командирите и първите любовни трепети. Това е част от нас и много малко българи са имали възможността да го изживеят в такава обстановка.

Днес е ден, като всеки друг, но и ден, в който се събираме, за да направим „тържествена вечерна проверка”, да се видим и преброим. Зная, че не можем да върнем тези, които се преселиха в „отвъдното”, но и знам, че ще ставаме все по-малко и все по-малко...

Сигурен съм, че срещите ни на 5 години са недостатъчни, както съм сигурен, че можем да променим тази традиция и да се срещаме всяка година. Трябва само малко усилие, желание и време, което ще имаме в изобилие през следващите години. Върху това си заслужава да помислим, скъпи колеги.

Накрая, искам да благодаря на всички, които направиха възможна тази среща и най вече на Вас, които дойдохте от различните краища на България.

Със специална благодарност се обръщам към господата Илия Иванов, Владимир Ненчев и Иван Ковачев-отговорници по взводове, към Кирил Балканджиев, Георги Дочев и Христо Михайлов-отговорници за северния, южния и западните региони, към Ангел Анегностиев и Иван Генов, помогнали за напечатване на поканите, изработване на табелката за нашето дърво и спонсорирали това мило тържество, към доцент Иван Йотов, направил възможно изработването на уеб сайта и към собственика на издателска къща „Славена”, помогнал за напечатването на брошурата по случай нашия празник.

Благодаря на всички, които ни повярваха и дойдоха да споделят радостта с приятелски чувства!

И нека Бог да пази нас и нашите семейства!

26.09.2009 г. Варна