Спомени на автора

По времето, когато работех като старши редактор във Военно издателство, веднъж бях поканен от амирал Дичо Узунов у дома му на бул."Руски". От дума на дума стигнахме до идаването на книгата ми "Изтървани мисли”. "Кой ще ти е художникът?"- попита ме адмиралът. Нямах конкретен отговор. "Защо да не бъде Борис Димовски - додаде той. - Селски сме и като отидеш от мое име, не вярвам да откаже."

След няколко дни открих дома на големия художник в комплекс Младост. Димовски си беше вкъщи. Посреща ме повече от любезно. След като му предадох поздравите на адмирал Узунов и му казах защо съм дошъл, художникът отсече: "Няма да стане!...Много съм зает в телевизиятя /тогава там работеше/, пък и готвя голяма изложба." След като разбрах, че така няма да стане, колкото на майтап, толкова и на сериозно повиших глас: "Няма да напусна дома ви, другарю Димовски, докато не се съгласите да станете художник на книгата ми!" И той, за моя голяма изненада, взе, че се съгласи.

Хумористичното ми нахалство победи!

Няколко дни след излизането на първата ми самостоятелна книга "Изтървани мисли" срещнах Радой Ралин. С него бях в много близки отношения, дори приятелски. След като ми честити книгата и ми отправи съответните за такъв случай пожелания, ме попита: "А на Левчев подари ли книгата си?" (Тогава Левчев беше председател на Съюза на българските писатели). Кой бях аз, че да стигна чак до такава влиятелна и известна личност? Разбрал колебанието ми, Ралин допълни: "Никой не връща подаръци... Мини и по редакциите!"

И аз послушах съвета на Радой Ралин.
   Ето ви два интересни, според мене, случая.
   В една от канцелариите на Съюза на писателите...Подавам малката си книжка на големия поет Матей Шопкин. Той я разгръща, нещо се зачита, след което се обръща към колегите си в канцеларията (доколкото си спомням, единият беше професор Попвасилев): "Вижте бе, книжлето на... на  Бербенков е с тираж 20 000. За такъв тираж аз дори не мога да мечтая!"

   При Христо Пелитев, по него време главен редактор на в-к "Стършел". Тук вече не си спомням кои бяха в канцеларията му, но няма да забравя учудването му с думите: "Гледайте! Първа книга, а с твърди корици!"
   Е, при издаването на следващите книги нито имах такъв тираж, нито твърди корици... Какво да се прави? Такъв е животът.

Георги Бербенков

Шарж на Георги Бербенков от Борис Димовски