Випуск 1946/1948-1951 г.

Първи републикански випуск на Морското Училище (1946/48 – 1951 г.)

Само две години след откриването на първата военоморска част в България, след освобождението от агарянското турско робство, на 31.7.( 12.8.) 1879 г., а имено в ДУНАВСКАТА ФЛОТИЛИЯ в гр. Русе, е открито и второто воено училище в страната (6 години преди обединението в 1885 г. ) под названието „Морско училище”, кето поставя началото на военоморското обучение и начало на Висше военноморското училище.

Випуск №1 на морското училище е от 1881 г. През следващите две години не са приемани випуски и по тази причина 46 випуск вместо да бъде 65 е пореден 63 ( 1946-1881=65). Първо е открито Военото училище в София със заповед №18 от 26.11.1878 г.

Випуска е ПЪРВИ РЕПУБЛИКАНСКИ №46, защото на 8.9.1946 г. в България е проведен референдум за смяна на монархията в страната с народна република. В референдума участвуват 91 % от имащите право да гласуват и 92 ,72 % са за република и 4,72 % са против. Някои го оспорват, но резултата е толкова категоричен защото династията на Кобургите е причинила 3 национални катастрофи на България.

На 2.7.1946 г. Народното Събрание приема „Закон за ръководство и контрол на войската” и е отменено постановление №4 на МС, прокарано от Д. Велчев, за покровителство на лица и офицери с груби фашистки прояви. На същата дата е избрана и комисия, начело с Г.Дамянов, на която се възлага да проведе чистка във войската.

Във ВМС чистката е проведена тогава и уволняват 92 морски офицери и служители (14 за груби фашистки прояви и 76 по разпореждане). От Морско Училище са освободени 63 или общо 155.

По царските воени устави боят, като въз питателен метод не е бил разрешен, но не е бил и забранен. В казармата след 9.9.44 г. нанасенето на побой на подчинен се таксува, като извънредно пройзшествие. При чистката във войската през 1946 г. първо са изчистени офицерите, които са предпочитали боя в своета въспитателна работа. Тук е подходящ примера с 45 партизанси випуск на Морското Училище .Ротен к-р на випуска е мич.1р.Сирков от 37 випуск, а взводен к-р Мич. 2 р. Христо И.Миевски от 38 випуск.Те и двамата по време на 2-та св. в-на, както и над 30 други морски офицери са предложени от ц. Борис и изпратени в Германия да воюват на нейна страна. След края на войната се връщат от английски плен.

Взводният к-р Миевски, когато випуска е на летен лагер в Чайка, провежда вечерна проверка и подава команда :” За молитва на колени!” Ротата стои права и запява „Вий жертва паднахте!” Остро реагират бившите партизани (Янакиев, Манолчев, Фиданчев, Николов и др.)

Миевски посяга да шамароса някои от тях. След този скандал Миевски незабавно е уволнен.

В тези години икономическия ред в държавата все още не е бил променен, но в духовната област настъпват сериозни промени. Официално се прокламира атеизма (отрича се религията), забранява се боя в училищата и казармата и т.н. Тези нови явления в духовната областа се посрещат с желание от младото поколение, което иска промяна. Същото, изтерзано от царуване на Фердинанд и Борис, мечтаеше социализма да построи рай на земята, хората да живеят като едноутробни братя според принципите на великата Френска революция „СВОБОДА,БРАТСТВО И РАВЕНСТВО”.

Забравихме, че според религията рая е само при Господа и се обявихме за атеисти(безбожници). Но това остана праздна химера. На думи партийните величия проповядваха тези принципи, а на практика си строяха личен собствен рай и провалиха тази вековна мечта, проповядвана от Е. Зола, Маркс, Енгелс и др. Днес в условията на кап. демокрация, новобогаташите още по мащабно си строят личния рай по безбожен начин, а беднотата едва оцелява и скита по света да търси валута за препитание и за помощ на близките си.

В такава обстановка в Морското Училище се приемат големите випуски (45 партизански, 46 републикански, 47 и т.н.), за нуждите на новите щатове във воения и гражданския флот и речното корабоплаване на р.Дунав.

За републиканския 46 випуск, през есента на 1946 г. са приети 45 кадета от 5-ти гимназиален клас, набирани от полит органите по области. Организационо е формирана кадетска рота на 46 републикански випуск. Командир на ротата е мич.1 р. Иван Горидков и взводен к-р мич. 2 р. Светослав Димитров ( Стронци ). В този си състав ротата се обучава 2 години. Кадетите се готвят по програма за средни техници, но полит. органите и командуването, в последните месеци форсират подготовката в обучението им по изискванията за реално гимназиално образувание и такива дипломи получават. До колко това предложение е било правилно и каква реална подготовка получават кадетите за средно гимназиално образувание е друг въпрос с изтекъла давност. До 1948 г. от тях 17 прекратяват обучението си и остават 28.

На 7.10.1948 г. към кадетската рота са приети с конкурсен изпит и със завършено гимназиално образувание още 89 младежи (ремсисти,бригадири от бригадирското движение, членове на съюза на народната младеж(СНМ) и др. Формирана е рота от 117 „млади юнкери” с 5 взвода: два взвода корабоводители с к-р на взодовете мич.2 р. Светослав Димитров(Стронци), два взвода корабни механици и един взвод корабни артилеристи с командир на взодовете мич.2р.Арнаудов. Командир на ротата е мич. 1 р. Иван Кардалев. Ротата от 7.10.1948 г. до 3.3.1949 г.беше подложена на строг новобрански режим, особено за новоприетите младежи, по царските устави тогава , и на 3.3.1949 г. ротата положи клетва.

След три годишно професионално обучение на 9.9.1951 г.в първо офицерско звание бяха пройзведени 56 корабоводители, 44 корабни механици, 15 корабни артилеристи. От ротата по време на обучението бяха изпратени в София за политически офицери 2 души. Пройзводството се извърши на кея пред ескадрен миноносец „Георрги Димитров”. Отличник на випуска беше Цветан Аврамов.

Целия випуск бе назначен на длъжности във ВМФ. При назначаването се прилагаше класово партийния подход, а не толкова успеха от изпитите. Младежите, които отговаряха на изискванията на класово партийния принцип бяха предпочитани, по препоръка на политорганите.

Във воения флот, в гражданското корабоплаване на Черно море и р .Дунав възпитаниците от 46 випуск успешно изпълняваха професионалните си задължения и не допустнаха провали на длъжностите, които заемаха в съответните институций. Някои достигнаха до високи длъжности ( контраадмирал Йовчо Т. Георгиев)), други защитиха научни степени и звания( професор Трифон Д.Пенков ), трети станаха високо квалифицирани специалисти, капитани далечно плаване и корабни механици. От състава на випуска 1/ 4 бяха изпратени в Дунавска Флотилия. Там служиха до закриването й -1960 г. Випускниците от 46 ( 63) випуск, през цялото време на работата си и след пенсионирането си подържаха и подържат дружески, колегиални отношения, организират топли другарски срещи самостоятелно и със съпругите си. Те подържаха и подържат с чуство за отговорност званието ВЪЗПИТАНИК НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ, без да допускат ненужни изхвърления и изстъпления на гордост и надценяване! Живите випускници желаят да чуват и виждат само добри успехи на Морското Училище.

Освен нормалното провеждане на обучението и развитието на випускниците по време на тяхната професионална работа имаше и тежки, покъртителни събития в живота на випуска. Имахме много добър и любознателен съвипустник, от южна България, Иван Димитров Иванов. Същия през лятото на 1949 г. бе изпратен на практика ,като юнкер-моторист, на торпеден катер „Люрсен”. Провеждат се зенитни стрелби. На торпедния катер се стреля със зенитен 20 мм автомат „Оерликон”. Той се показва от люка на машиното, нарушавайки правилата, да наблюдава стрелбата. В този момент снаряда, който е истрелян от цевта се взривава над катера. Иван е убит на местото си. Той заплати любознателноста си с младия си 20 годишен живот. Ротата и Училището са потресени. Наред с другите технически причини и този случай наложи от състава на ВМС да бъдат извадени от строя тези остарели торпедни катери. Основния историк на Морското Училище Георги Антонов, по късно обесняваше, че немците преди втората св. война продавали на България бракувано воено имущество. Много по късно, през 1962 и 3 година, като преподавател по торпедно, минно и трално оръжие при мен в кабинета по тези оръжия идваше хонорования преподавател по машинни елементи от катедрата на доцент Вълчев, изобретатела на българската контактна, галваноударна мина Б-38 професор Минчо Острев. Беше му драго да я наблюдава в кабинета. Аз вярвах на твърденията на моя колега Г. Антонов и питах професора какво му е становището по продажбата на бракувани оръжия от Германия, защото пред нас стоеше и разреза на немско торпедо калибър 45 см. Той ми отговори :

„Кръстьо, вие сте много млади. Аз съм бил в държавната комисия, която приемаше тези катери. Това становище не е вярно. По този повод сме проверявали защо някои торпеда потъват. Констатирахме, че торпедата се обслужват от личен състав с крайно ниска техническа култура. Това е истината”. Аз го слушах мълчеливо със затаен дъх, защото това беше в 1962 г.

Ротния к-р на 46 републикански випуск КАРДАЛЕВ след клетвата на 3.3.1949 г. беше освободен защото замина за воена академия в Петербург.Той е от 39 випуск.Този випуск е произведен през лятото на 1944г., малко преди 9 септември с.г. На 14.9.1944г.младите офицери от 39 випуск, са изпратени да служат в Дунавска Флотилия,защото както във всички водени войни от България,така и в 44г., флотилията пряко ще участвува и във втората св.война.Тогава от български ВФ, като организирана воена единица е била само Дунавската Флотилия. На Ч.море формално ВМС са под плен на съетския ВМФ. Офицерите от 39 випуск са били надеждата за организирано участие във войната. Между тях са Начо Овчаров, Цукев, Стаменов, Кардалев и др. Кардалев е назначен от командира на флотилията, к.1 р. Валентин Паспалеев, за командир на взвод от миночистачната рота, а другите офицери за командири на миночистачи.Този взвод по заповед на к-ра на флотилията и под ръководството на офицера механик Стрелуков, от трофейни немски кабели подготвя петлеви електромагнитни тралове за българските и съветските миночистачи.

След заминаването на Кардалев, през пролета на 1949 г., за ротен командир на 46 випуск беше назначен мич.1 р.Ставрев. Той оглави ротата на лятна практика в Созопол. Изучавахме ръчен и светлинен семафор, физ.подготовка и гребане. Един августовски ден се планираше гребане. Състава на гребния отбор на училището беше в пълен състав но без лодководача Дончо Драгомиров. За лодководач на отбора се самоназначи, повтарача от 45 випуск Михайл Стоянов. Какви му бяха подбудите не знам, но той си извоюва правото от ротния к-р отбора да не бъде на гребане в състава на ротата, а самостоятелно да гребе и ни поведе кам Поморие. Започваше се една трагедия. Пристигнахме в Поморие. Едни отидохме до паметника на Яворов, други из града. За много кратко време, към след обяд, времето започна да се разваля. Прогнози за времето тогава нямаше. На бързо се организирахме и отблъснахме за Созопол. По средата на прехода времето се влоши, затъмня и ни налетя от североизток ужасен шавал. Гребем с пълни сили, вали, високи чести вълни ни заливат. Връзка със Созопол няма. Гребем на посоки уж към Созопол. Полуживи, измокрени успяхме да се доберем до с.Черноморец. Подслони ни еди рибар за нощуване. По телефона информирахме ротния к-р, че сме се добрали до Черноморец. Ротата в Созопол е била в ужас. На следващата сутрин при свеж вятър от североизток се добрахме до Созопол, кадето цялата рота с ура ни посрещна на брега. Това беше живо черезвичайно произшествие преминало с помоща на съдбата без жертви. Ротния к-р Ставрев след този случай стана много строг и неотстъпчив пред такива като Михайл Стоянов. Разказах този неприятен случай, за да припомня на живите съвипускници историята на нашето обучение по морска практика.

След изтичане срока на трудовия си стаж, останалите живи випускници се пенсионираха, но продължиха да подържат връзка с училището и флота чрез Асоциацията на завършилите Морското училище.

Историческата справка за 46(63) републикански випуск съставиха Кръстьо Малчев Маринов, Георги Хинов Върбанов и Светослав Славов Димитров.

От 117 курсанта на 46 (63) випуск в началото, сега след 63 години, към м. агуст 2009 г., са останали живи 49. Tе изказват своята благодарноста на доцент, доктор Иван Йотов Маринов (випуск 1951 – 1957 г.) за помощта, която оказа по подготовката и публикуването в Интернет на Web- страницата на 46-ти випуск.

От състава на 46 (63) випуск, след като се пенсионираха някои отпечатаха автобиографични книги- проф. Трифон Пенков, д-р на тех.науки Христо Димитров и др. Между тях е и Кръстьо Малчев Маринов, който отпечата две: „Живот без протекций”, „Хърцойте от Онгъла” .

Цветан Аврамов е публикувал спомени на сайта на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище.

Автори: Кръстьо Малчев Маринов, Георги Хинов Върбанов и Светослав Славов Димитров

Гребен отбор на Морско училище с лодководач мич. 2 ранг Д. Драгомиров - 1949 г.	Учебна практика на УК „.Веслец”- 1949 г.
Младшите командири в ротата - 1950 г.	Старши преподавател к.3 р.К.Малчев пред разреза на торпедо- 1962 г.