Кадетската 10-та рота

ор кап. I ранг Ставри Г. Ставрев

Привет стари приятели мили
В сърцата си спомени свили
За дните в БМФ и флота
И нашата желязна 10-та рота
В августовските дни горещи
Спомени за първите ни среши
Юноши невръстни голобради
Оглеждахме жълтите сгради
Стъписани от команди вископарни
Заживяхме в старите казарми
Започна строевата подготовка
Истинската военна мущровка
Уморен, гладен, недоспал
Тук всичко е без жал
За всяка допусната грешка
Следва наказание забележка
Забравяш желания, лични мнения
Слушаш само команди по отделения
Взвод, рота, батальон
Устава спазваш, военния закон
Така в нашата рота
Започна подготовката ни за БМФ и флота
Преодолявахме трудности, неволи
Физзарядката до кръста голи
По възръст бяхме малко различни
Но с дух и воля типични
Работници, матроси,отличници
Момчета в 10-ти клас ученици
Събра ни съдбата, времето
Романтиката, любовта към морето
Свърши новобранския период
Клетва дадохме пред родния флот
Откриха учебната година
В люта и снежна зима
Провеждахме на ук "Асен" практика
Опознавахме небесната галактика
Кой ти беше видял
Лодки морски тип "Ял"
Четворка, шесторка, десеторка
Научихме се да правим приборка
Близо до тях до малкия док
Дали на "Хамидие" урок
Стояха "Смели", "Строги" и "Храбри"
Увековечили флота с лаври
В лагерна полева обстановка
Водехме морска подготовка
Спяхме в мрачни землянки
Гребяхме на морските банки
Практикувахме на кораби бойни
Участвахме в паради стройни
Песента ехтеше до небето
"Чада сме ние на морето"
Сред нас никнеха таланти
Певци, поети, музиканти
Хор, скеч, танцов състав
Градихме колектив сплотен и здрав
Организма ни неукрепнал млад
Чувстваше умора, дори и глад
Всеки мислеше за бай Борис
Строг и покорно чист
Насъпи час за столовата
Усмихнат си показва главата
На шубера екстериор
Готвача бай Киркор
Бай Кольо с авторитет
Подготвяше меню специалитет
На чехите бъдещи капитани
Групата им добре се храни
Братята албанци са като нас
Ручат боб, зеле, праз
Последваха правителствени решения
И неочаквани съкращения
Напуснаха ни съвипускници достойни
Времена несигурни неспокойни
В ротата от сто и петдесет
Останаха едва шесдесет
Живота ни по разписание продължи
Шестата година доста ни тежи
Течаха сесии, зачоти, изпити
От дълг и отговорност пропити
Вземахме ги един след друг
С упоритост, воля и труд
Годините курсантски отлртяха
Държавните изпити отшумяха
В ръцете си лейтенанта държи
Диплом с номер едно до шестдесет и четири
Всеки тръгна по своя път
Създаде кариера, семеен кът
В този тържествен час
Поклон пред всички Вас
Уважаеми преподаватели, командири
Поклон пред напусналите този свят
Вечна и светла им памет.

м. февруари 2007 г.

гр. Варна

Авторът посвещава стихотворението на всички съвипускници от випуск 1951 - 1957 г. на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", посучай 50 години от завршване на училището.