За автора ор кап. I ранг Михаил Тодоров Божинов

(От книгата "Стихия морска ни призва" на неговия съвипускник ор кап. I ранг Йото Йотов)

Съвипускниците на баща му не са се излъгали в Михаил, когато са решили да му помогнат материално и да осиурят подготовката му за конкурсните изпити. Синът достийно защити баща си - бивш възпитаник на училището. Кадровят му картон е от няколко пункта, но те посочват развитие, свързано с ефективна работа и новаторски виждания за общото подобряване на военния и търговския флот. Първото му назначаване е за механик на кораб “БО” (Болшой охотник). Може да му се завиди, че по това време командир на дивизиона е авторитетният офицер педагог Петър Чорбаджийски. По-сетне, през 1952 г. дивизионното командване, оглавено от кап. лейт. Николчев, му открива възможността да се изяви и като дивизионен механик. Божинов не дели в оценките си строевия командир от техническия началник и в случая думите за благодарност са отправени към началника на техническия отдел на Флота Димитров (Буцефала), който е назначен за старши инжинер по двигатели с вътрешно горене. В случая е интересно и следното събитие, свързано с Божинката. Въпреки отживяването на парните машини, Морското дава достатъчно добра подготовка и по тях, но, разбира се, набляга на новостите - двигателите с вътрешно горене и парните турбини. Техническите кадри за търговския флот в тези години са предимно от по-старите кадри и тяхната подготовка е да обслужват парови системи. Получаваните след войната кораби са с дизели и от военния флот изпращат в търговския няколко механика от младите, сред които е Божинов.

Три години, от 1971 до 74 г., е заместник началник на техническия отдел, където е пенсиониран като военен. Михаил овладява еднакво добре както обслужването на корабните машини, така и техническия ремонт в корабни и заводски условия, а също и нещо много важно за механик - оперативната работа, като функционално задължение във война, така закъсняло за родния ни флот. Умението му да анализира въобще се прояви в тренировъчните игри и учения, в които техническите служби постепенно заемат своето отговорно място. Чрез тях стана възможно да се започне създаването на норматив за обема и характера на техническите загуби и начина за тяхното възстановяване. По опита от миналите войни и от игровите проверки стана възможно да се постави началото на по-нататъшното развитие на тази база. Приносът на Божинов за това начало е голям. Съа същата сериозност се заема да се подготвят, складират и постоянно попълват необходимото оборудване за превъоръжаването на гражданските кораби за военни нужди, съгласно мобилизационните планове. Самият той обаче е най-доволен от гражданската си дейност в системата на ДСО “Воден транспорт” като зам. директор на “Ведомствения учебен център за следдипломна квалификация”.

Идеята да се създаде такъв център е произлязла от това ведомство. Трябва да им се признае далновидността да се създадат благоприятни условия за подобряването на подготовката и нейното поддържане на висотата на световните изисквания за капитани и механици акто специалисти и добре владеещи ангийски език. Може да се приеме, че и нашят Михаил е от първостроителите на този център. Но на този фон на инициативност и далновидност изпъкват, не знам как да го нарека, забавена реакция на проникване в същността на проблема и неговото отминаване като необходимо за Военно-морското училище. Иначе с какво друго може да се обясни отказът на Началника му тогава (контраадмирал Манолчев)да окаже най-малкото и първоначално методологическо ръководство на тези ентусиасти, когато чрез съвета се утвърждават програмите, лекциите и други. Първоначално с нищо не е помогнал и Командващият тогава за да се намери подходяща база и място за построяване на нова, съвременни и напълно модерна сграда. Имало е варианти и той е намерен от министър Добри Джуров, за което Божинов си спомня с благодарност. Намират се средства, отстпъва се терен и в продължение на няколко трудни години корпусът е готов. Една нова гордост застана редом до единственото и най-старо учебно заведение за морски професии - Морското училище. Макар и отделен административно от училището, крайната цел на продукта е една и тя може да се достигне по -лесно при съвместната, тясно съгласувана и взаимно подпомагана учебно-педагогическа дейност от двете ведомстава. В това се убедиха страните, макар и трудно. Положителна насока занасоките на работа дадоха специалистите от Ленинград и Лондон. Обърна се внимание на специфичната подготовка на команден кадър за танкери.

Запознат съм добре и мога да потвърдя самооценката, която си прави Божинов. “През целия период работих в центъра, чийто основател се считам, с едничката цел и надежда да стане така, че да бъде признат както от своите, така и от международните организации и да си извоюва авторитет и излезе на международния пазар”.

През 1989 г. ДИК с писмо до Министерството на транспорта го обявява в “Български морски квалификационен център”. Една година преди това на проведеното във Варна събрание на ИМО (Международна организация за предпазване по море) посещава центъра и му дава висока оценка. Има надежда за подпомагане по програма “Фар”.