Дейност на Ведомственния учебен център към ДСО "Воден транспорт"
и основни етапи в неговото развитие до 1987 г.
Времето е 1973 година. Нямам намерение да правя оценка на епохата, нито на управлението на държавата, но трябва да кажа като предисловие какво е моментното състояние, в което се полагат основите за създаване на такова заведение.
Икономиката се развива успешно – създават се и се развиват кадри, създават се институти. Правителството и ЦК на БКП сътворяват постановление за създаване на условия за повишаване и поддържане квалификацията на кадрите със средно и висше образование. Към комитета за наука и образование се създава отдел за следдипломна квалификация с проф. Пергелов.
Големите обединения започват да създават свои центрове, а други се обръщат към висшите учебни заведения с конкретни програми и насоки. „Воден транспорт“ като обединение с нехомогенна дейност, а с разнообразно предназначение – кораби по море и река Дунав, пристанища, търговски дружества, представителства в чужбина, администрация, снабдяване и ремонтна дейност, решава да създаде свое звено за следдипломна квалификация.
Основната концепция се поставя от ген. д-р Йовчев и н-к отдел кадри към обединението Георги Бехтерев. На заседание на борда се представя основната идея като разработката на задание за изготвяне на структура, насоки, програма, сграда (задание за проектиране се възлага на Института по Воден транспорт). Това е началото. Това е увертюрата. 1973 година.
През 1974 год. от подготовка кадри към обединението се създава идейна насоченост и примерна структура от Бехтерев – като залага на минималното: административна и учебна дейност;
Учебна дейност:
1974 год. изтича. ИВТ не представя нищо. Иска 2 год. за решаване на поставените задачи на заданието. Ген. д-р решава да задейства със свои средства, заделя щат от 12 човека и назначава Георги Бехтерев за д-р на Ведомствения учебен център,който има кадрови опит и се заема енергично. Назначава административните бройки:
Заема се с изготвяне на статут и правилник, с който да се осигури заплащането на преподавателския състав. Започват консултации с професор Пергелов. Той настоява за приравняване към институциите за средно образование, но не може да се реши парадоксът - заведение с татъв статут да дава допълнителна квалификация на кадри с висше образование.
Стигна се до компромиса. Признаване статут като на институтите за квалификация на учителите с хорариум на висше специално, но с методическо ръководство на висше учебно заведение.
Като първа задача на основание постановление №2 на мин. съвет и наредба №3 на Комитета за наука и технически прогрес да се изготви задание за създаване насоките, които да послужат като основа за изготвяне на правилник за устройството, задачите и дейността на центъра. Материалите бяха подготвени на основание разработените концепции от отдел кадри – д-р Бехтерев и ген. д-р на СО „Воден транспорт“ Николай Йовчев, съгласувани с всички д-ри на обединението (борда на директорите).
Материалите бяха подготвени, изпратени и на 11.04. 1975 год. бе получен утвъден "Правилник за устройството, задачите и дейността на Ведомствения учебен център за следдипломна квалификация към ДСО „Воден транспорт“
На основание тази структура започва функциониране на центъра. Като се актуализира и със заповед от 21.09.1974 год. вече му се открива собствена сметка, с което може да функционира като самостоятелна единица. Започнаха се консултации със сродни учебни заведения, които да осъществяват методичесно ръководство на ВУЦ.
Началникът на ВНМ училище отказа като се аргументира, че такова учебно звено не е нужно. МЕИ Варна даде своето съгласие като пое ангажимента да осигури необходимото строително петно.
30.04.1975 год. е назначен зам. д-р Михаил Божинов (зам. н-к тех. отдел ВМС). Вългага му се да изготви програми и да ги съгласува с потенциалните предприятия, които ще подават курсисти и методически ръководител.
Поставят се условия – материалът да е актуален, да е съобразен с изискванията на излязлата вече „Международна конвенция за дипломиране и носене на вахта“ и да не се повтаря преподаването в учебните заведения.
В този етап се прави първият пробив. БМФ финансира, закупува и монтира радиолокационен тренажор за подготовка на вахтен капитани за управление на кораба чрез радиолокационни средства. Тренажорът е закупен, осигурено е място и е изпратен първият преподавател на курс в Англия к.д.п. Теньо Тенев.
Назначена е и Сара Капонова за завеждащ катедра „Езикова подготовка“. Тя създава тезата, че тази подготовка няма да се основава на принципа за общуване, а ще бъде средство за правилно използване на езика с цел извършване на служебна дейност. Така оформя едномесечен курс по английски език за капитани и механици ( за начинаещи – 6 месечен курс), а за БРП – немски. Закупува се система за начинаещи „Куин Инглиш“.
Текат усилени консултации за програми, профили, кабинети. Посещават се Ленинград, Одеса, Полша, Англия от представители на обединението.
В социалистическите лагери висшите учебни заведения създават самостоятелни звена като им предават кораби, където да провеждат някои от своите занятия. Създават кабинети, автоматизация, компютъризация. Започват експлоатация, ремонти и управление на корабите и корабните параходства.
С неуморимия труд на зам. директора, упоритостта и пробивността на д-ра са изготвени примерни програми. Оформят се следните направления, към които да насочи своята дейност центърът:
За управленските кадри:
За капитанския състав:
За механиците:
Всичко това трябваше да придобие конкретен вид с програми, кабинет и изпълнители. За решаване на тези проблеми просто нямаше време. Работеше се денонощно. Бехтерев имаше една теория (идеология): За започнем да действаме!
БМФ бе принудено да прехвърли радиолокационния тренажор. Монтиран бе и първият курс на ВУЦ започна. В него участваха н-ка на ДИК Варна к.д.п. Видьо Видев и още 5 др. к.д.п. Курсът беше успешен. Програми и заповеди към кадровиците курсанти имаше. Машината се завъртя.
Сара Капонова също задейства своя сектор. Закупиха система „Куин инглиш“ и първият курс в профсъюзния салон на БМФ стана факт. Заданието за проектиране в груб вид е изготвено.
Даден е полуетаж в обединението на изнесената част от ИВТ. За 2-3 месеца е оформено бъдещото ядро на ВУЦ – зала за провеждане на занятия, библиотека, счетоводство, учебен отдел, машинопис, зала за езикова подготовка. Започна назначаване на необходимия кадрови състав за катедра „Длъжностна подготовка“.
На заседание между н-ка на ВМУ и ръководството на ВУЦ бе изготвен договор за сътрудничество, който бе утвърден от ДСО и ВМС под. 20400.
Договорът е подписан на 15 януари 1978 г.
Чрез упорита борба бе назначен опитният ръководител на търговската дейност към БМФ Хр. Нестеров. Той пое реализацията на сключения договор с колектив, воден от Огнян Дойов за изготвяне и реализиране програма и осигуряване кадри за подготовка на ръководните кадри.
За програмите на КДП в катедрата бе назначен КДП И. Кардалев.
За катедрата КСУ – остана на зам. д-ра.
Настъпиха промени във ВМУ. За н-к бе назначен к/р Емил Станчев. Трябваше да се изяснят насоките и реализацията. Програмите трябваше:
Това оформи насоките и проблемите, които трябваше да решават курсовете, а и съответно материалната база, която да позволи реализирането им.
Дългосрочните програми по 30 дни станаха за преминаване от 2 -ра в 1 -ва степен. Като включваха тази част от изискванията на конвенцията и ДИК, която имаше теоретична насоченост, режими, експлоатация, организация, кораборемонт, конвенционални изисквания. Кратносрочните 5дневни включваха проблеми при експлоатацията, регулатори, горивна апаратура, турбокомпресори, обслужване на автоматизирани КСУ.
На съвместно заседание между ВУЦ и ВМУ се уточни, че последното официално ще поеме методическото ръководство, а учебно-материалната база ще се използва взаимно, кабинетите няма да се дублират. Ще се осигурят от училището помещения за учебна дейност и кабинети като ще се уточнят кои ще се преместят в сградата на ВУЦ след построяването му. Като училището ще осигури петно за строителството, а СО „Воден транспорт“ - средства за построяване сградата на Планетариума. Освен това МО се задължава да проектира и извърши строителството.
Сключиха се договори с ф-та „Норд контрол“ за изготвяне тренажор за управление, обслужване и отстраняване повреди на кораби с автоматизирани КСУ. Сключи се договор с Техническия университет във Варшава за изготвяне на стенд за проверка, ремонт и настройка на регулатори на КСУ. Сключи се договор с Брон Бовери за подпомагане оборудването на кабинет за проверка, балансиране на ротори, разглобяване, сглобяване и изпитване на турбо компресори към КСУ като за целта беше назначен доц. Йосиф Йосифов.
Трябваше да се изготви кабинет за обслужване и профилактика на автоматизираните елементи на КСУ – генератори, компресори, помпи и системи. Тази задача, на базата на изготвена от зам. и съгласувана с катедра автоматизация на МЕИ Варна и Ленинград програма, се зае да реализира доц. Ал. Цанев.
За горивната апаратура – на основание програмите, се възложи задача на доц. Хр. Богданов, който бе назначен за преподавател. Ръководството на ВУЦ аргументира своите искания с мотива, че чрез учебната дейност ще се извършва и ремонтна такава. Така ще се постигат и двете цели - квалификация и ремонт. Само за две години всичко това бе реализирано и ВУЦ-а с отпуснатите помещения заработи пълноценно.
Трудното предстоеше напред. Проектиране и строителство на собствена сграда. За целта зам. д-рът бе освободен от катедра КЕМ и на негово място бе назначен доц. Атанас Вълчев. Проектирането и изграждането на центъра пое Министерството на отбраната със средства на обединението. Ново задание, нови условия. На всичкото отгоре ми се даде преподавателски норматив и дисциплини, които досега не са преподавани. „Предпазване морето от замърсяване“ и провеждане курсове за танкеристи с курсанти, завършили училището с практически упражнения. Кораби, отговарящи на условията да приемат за 30 дни 10 човека и оборудвани със съвременни съоръжения за предпазване морето от замърсяване, се оказваха „Места“ и „Осъм“. Чрез к.д.п. Пашунков и гл. механик Торудийски всичко бе подготвено и от 1979 г. редовно започна провеждането ежегодно на курс за танкеристи.
Проектирането завърши. Първата копка се извърши на 04.07.1984 г. Присъствали директорите на предприятията от СО „Воден Транспорт“ и ръководството на ВМС. Наложи се да бъдат преведени на български език всички конвенции, засягащи корабоплаването и разпространени по всички кораби. С тази задача бях натоварен отново аз – зам. д-рът.