ХV. Нуждите диктуваха ускорена подготовка

От есента на 1946 г. останалите от I и II взвод ни събраха заедно. Станахме еднокласно отделение. В програмите не настъпиха видими изменения, но се наблягаше на военните дисциплини. И сега се оказахме в същото трудно положение както в началната ни подготовка за капитани. Отново не достигаха преподавателите. Един по един се завръщаха от София по-добрите, но не успяхме да се възползваме от тях. Миночистенето все още отнемаше добри кадрови специалисти. Пристигналите бойни кораби от Съветския черноморски флот ни зарадваха и окуражиха, но и те погълнаха много високо подготвен кадър. Въпреки това ще бъде нередно да се оплакваме, щом ни четяха лекции такива офицери като: кап. I р. Пецов, полк. Камберов, кап. II р. Кукенски, кап. I р. Папазов, кап. II р. Николов (Петата), кап.-лейт. Стефан Дончев, кап. I р. Паспалеев, кап. III р. Вълов, след завръщането си от академията в Ленинград, майор Събев - началник-щаб на III армия, кап. I р. Карагьозов и др. На техниците освен старите ветерани Левков и Койчо Георгиев преподаватели бяха Пращинков - по съпромат, теория и устройство на кораба, кап. I р. Минков - специализирал на Запад, Казаков, кап. I р. Киров, Асен Иванов - френски възпитаник, по електро- и радиотехника, основна фигура в строителството на Радио Варна.

Разбира се, имахме и много посредствени, но нямаше кой да ги замести. По тактическо маневриране практическите занятия провеждаше мич. I р. Платников, за когото писах. Ще посоча само един пример. С моторната лодка отработваме отклонения от противникови сили. Той дава следната "водна" (ход), по която да се действа: "По носа плаваща мина, от десния борд атакува самолет, от левия - торпеден катер. Вашите действия!" И зачака наперено. Чуха се гласове: "Кръстим се и..." Аз се изпуснах и промълвих:"Фукльо!" Това ми донесе първото и най-голямото ми наказание от Орманов - "под оръжие". Той защити авторитета на командира и беше прав - по принцип.

- Бранимир Орманов заема определено важно място в живота на училището в този първоначален и все още труден период. С опита си от Бакинското морско училище бързо организира учебния процес, но големите проблеми дълго оставаха. За тях споменах. Подбра най-доброто от "старите" и това веднага се почувства. На преподаването започна да се дава научен характер със замисъл и създаване на катедрите като център за това. Започна да се усвоява нова система на планиране, отчитане и ръководство на целия процес, с което нивото на преподаването постепенно започна да се доближава до нивото на съвременните и университетските изисквания.

В по-късните години за адмирал Орманов се появиха, предимно устни, противоречиви и с мирис на клюки разговори. Не ставам съдник, нито пък адвокат на адмирала. Всеки има право на оценка. Аз също. На 80-ата му годишнина, напуснал ни вече завинаги, адмирал Янакиев от 45 -ти випуск в обширен доклад изтъкна дейността на този началник, ръководил флота 10 години. Чувствам се близък с адмирал Бранимир Орманов и си позволих на честването да изложа мои чувства, мисли и вълнения. Ето нещо от казаното.

Бранимир Орманов още от първия момент след идването си в училището и до преминаването в пенсия като зам.-министър на отбраната показваше черти от характера си, които с годините получаваха все по-висока стойност и признание. В по-пълен обем за тях стана възможно да се говори след годините на настъпилата промяна. Въпреки всичко, което го заобикаляше, стараеше се да наложи един толерантен тон и уважително отношение към подчинените и успяваше. Налагаше волята си на началник, но по пътя на убеждението и зачитането на човешкото у всеки един, въпреки че понякога те рязко се разминаваха. Замислял съм се многократно какво първично възпитание е трябвало да има той, каква партийна чистота и морал е придобил, или пък генетичната му унаследеност е по-друга, за да не се поддаде на утвърдилия се напълно силов метод на ръководство в Съветския флот и не само там. Това бе една от най-характерните черти на тоталитарната държава, чието име научихме много по-късно. Той бе засегнат от системата, но от него не бе усвоена. Как така в нашия малък флот с още млади на възраст и стаж командири този маниер срамежливо, но упорито и след това ускорено си пробиваше пътя. Не може да се оспори, че и те имаха определена първоначална чистота. Ние, които от първите години попаднахме в тази страна и такава среда, наред с красивото много бързо усвоихме, без някой да ни ги препоръчва, сраснахме се здраво с подобни силови методи на ръководство. Изглежда, така ни бе по-лесно да налагаме наученото там. Не с доказателства на верността и предимствата му, а защото е оттам. А той убеждаваше. Ние, които по същество там започнахме да трупаме военен опит, бяхме лишени от възможността да го сравняваме, защото нямахме друг. У нас обаче го предавахме и на хора, които имаха нещо като знания и практика от войната. За да бъдем искрени, трябва да отбележим, че те много бързо усвоиха внесеното от Съветския черноморски флот, уверени в неговите предимства.

Адмирал Орманов правеше компромиси, но по-лесно е с учен опонент. Никой не може да се усъмни в това, че стои твърдо и принципно зад постановката, че кадровата политика е партийна политика, но не робуваше на това схващане. У заварените офицери търсеше ценното, възвишеното, националното, чувството им за дълг. Тези качества добре прилягаха на платформата на Отечествения фронт, тя още не беше накърнена. Разбираше и отстояваше идеологическата чистота в учебния процес (случаят с Вариклечков), но заставаше зад наскърбения стар офицер (случаят с Платников), като едновременно с това не поощряваше стремежа на някой от тях на всяка цена да станат членове на партията - комунисти. Така беше и мярата му към "своите". Отделяше от себе си и се измъчваше от поведението на слабите, недисциплинирани курсанти и офицери, които видимо напираха и се домогваха до върховете на йерархията. След време, когато реалното битие им даде опора, те започнаха да показват себе си и бяха едни от тези, които най-малкото не се противопоставяха на слуховете, за които споменах. Търсеха му кривините. Изненадах се, когато от него разбрах, че след разобличаването на култа към Сталин органи на службата за сигурност са заничали в библиотеката му и са изтъквали, където трябва, че той не е унищожил произведенията на Вожда. Буквално каза: "Какво смятат те? Там е история и аз знам как да я чета и ползвам." Това следене и търсене на компромати свързах с другото, страшното, което научих за него по-късно. Става въпрос за неговото репресиране в Ленинград, от което едва се е откопчил. С това си обясних и проявения интерес и видима загриженост за мен, когато нашите органи ме прибраха през 1950 г. за разследване, свързано с опита ми едва ли не за шпионаж - възможно и несъзнателно - по тяхна версия. Той добре е знаел какво е това спецслужби и как се "намират" компромати. Напрежението му спадна, след като прекратиха всичко. В случая пролича ръката на техен служител - щатен, на кораба, на който бях старши помощник-капитан.

За последен път се видяхме на едно семейно тържество през 1985 г. Беше весел и общителен както винаги. Отново ми се оплака, че болките му се усилват. Изглежда, е чувствал необратимото, което не закъсня да дойде. Последната му длъжност бе зам.-министър на отбраната.