X. Сигналът "Голям сбор" ни събра отново

Въпреки желанието на определени политически и исторически среди и личности да занижат смисъла на това, което започна в навечерието на 9-ти септември 1944 г., в своята същност то бе началото на една дълбока социална революция, която не само докосна но и радикално размести по вертикалата всички слоеве и категории от населението. Освен с тази социална страна събитието е свързано и с други две особености, които му придават още по-народностен характер: това е активното участие на болшинството от населението в страната за отстраняването на местния и международен фашизъм и монархията като неоправдала себе си институция в нашите условия и виновна за редица национални катастрофи. Такова бе началото и такава е, считам, истината за него. Разбира се, както винаги досега в съдбовните събития не бяхме сами. Стана известно, че Великите сили - победителки са търсили определена изгода за себе си и за глобалната по­литика, която са преследвали и отстоявали. Те помогнаха както за това демократично начало, така и за по-нататъшното му развитие в предпочитаната от тях посока. Няма вече съмнение, че това междуна­родно преборване и спазаряване на силите се отразяваше на вътрешната ни обстановка, на външнополитическите контакти и дейност. Оп­редели се насоката на социалното ни развитие. На този динамичен фон се постави не само нашето държавно начало, но и на училището като негов отговорен институт. Върху него рефлектираха същите вътрешни и международни сили и интереси.

Времето оцени мъдростта на началническото решение да бъдем разпуснати и да заминем по родните си места в навечерието на споменатите събития. В какво виждам предимството му пред оставането ни в казармата. Преди всичко се изключваше възможността, като организирана военна единица, да бъдем подведени от някой неулегнал и надъхани с омраза офицер срещу подразделения на навлизащите във Варна червеноармейци и червенофлотци. Нямаше никаква гаранция и за това, как ще се отнесат и към нас самите победители. В тяхната памет, поддържана от филми и литература, ясно са отпечатани поведението на кадети и юнкери в подобна на нашата ситуация. Тези звания у тях са свързани с жестоки сблъсъци между властта и въстаналите и незабравената омраза можеше да бъде прехвърлена и върху нас и при най-малкия повод. На практика и двете страни постъпиха разумно, с разбиране на обстановката и с чувство за отговорност пред обществото и неговото бъдеще. Прекараните първи и най-объркани дни от началото на промените по родните места и сред свои създадоха по-блогоприятни условия да бъдат възприемани или отхвърляни, но не емоционално, а съветвани от роднини и близки. Извън казармата, по родните места, по-лесно можеха да се доловят мащабите на това, което ставаше, да се види участието на народа в него и оттук по-вярно де се ориентираме. Това се потвърди.

Едни от нас са стояли мълчаливо в домовете си и са размишлявали, а други, в средата на стари приятели и познати другари, активно са се включили в установяването на политическата власт. За това разказваха съвипускниците Тончо Андреев, Димитър Филипов, Михаил Божинов и, в известна степен, пишещият тези редове. Краткият опит, който получихме през тези напрегнати дни и нощи в прохождането на легалните вече младежки организации по местоживеене и въпросите, с които се занимаваха, помогнаха за нашето политическо възмъжаване. Това се почувствува още в първите седмици и месеци след завръщането ни.

Армията и все още именуваното Морско на Негово величество училище бързо се политизираше. По-бавно и трудно си пробиваха път организационните партийни структури. Участието ни в този процес бе оп­ределено важно и аз не бягам от лична отговорност за него; ако изобщо трябва да се търси такава, както на някой все му се иска. За всичко това ще става дума, но още веднъж и в началото искам да изтъкна, че за да се развиват нещата с такъв темп важно място има и унаследеното от началника Стефан Цанев. Изпитвам удоволствие да пиша за него и тук, но вече го сторих на страниците "Балканджията моряк", изд. 1995 г. Примерът му е показателен как мащабно и отговорно пред Отечеството и народа си може да мисли и решава държавнически въпросите офицер от Военния на Негово Величество Флот. Непартиен и деполитизиран успява да долови много добре и вярно историческия ход на събитията в световен мащаб и в собствената си родина и да заработи в синхрон с тях. Във военния двубой между фашизма, от една страна, с водещото място на Германия, и антифашистката коалиция, от друга, с признатото присъствие и активно участие в нея на Съветския Съюз, той твърдо е на страната на антифашистите. Няма съмнение, че му е било пределно ясно накъде водят нещата и какво ще бъде присъствието на Съветската държава в световната, европейска и балканска политика. Вярно доловил хода и необратимостта на борбата и у нас, той не се е двоумил да застане зад коалиционната платформа на Отечествения фронт независимо, че в него определено е доминирало присъствието на комунистическата партия. Всяка друга позиция в тези времена щеше да бъде погрешна за него и за страната ни. Всичко това прави от Стефан Цанев личност, която е застанала високо над флотската общественост и затова от есента на 1944 г. успешно изпълнява ролята на неин неформален лидер, а след 25. ХII 1944 г. и издигането му за командващ на ВМС и за техен законен и авторитетен началник.

От първите партийни кадри най-уважаван беше кап. I р. Кирил Халачев, помощник командир на Флота, останал неразбран от значителна част от съпартийците си с широко демократичната си кадрова поли­тика. За съдбата му споменах вече.

По нареждане от Варна или по собствена преценка, какъвто е случаят с мич. I р. (кап. I р. от запаса) Хр. Кукенски, още на 8 септември започват да се завръщат пуснатите в отпуск или командировани офицери и възпитаници-практиканти. Мнозина от тях си спомнят, че навсякъде по пътя им народът е бил възбуден, но въздържан към тях. По-осезателно за някакъв контрол са почувствали чак с влизането си във Варна. За оръжие са оглеждани, но едва на варненската гара е прибирано. Този факт е показателен, тъй като след някоя година ще се лансират други оценки с други цели. Процесът тепърва щеше да се политизира и това бе страшното. От гарата самостоятелно са се прибирали по домовете или направо в казармите, където по законите на взаимоотношенията победител и победен, не са допускани, освен в морското училище. Така разказва и курсантът последна година Георги Георгиев (Гошо Дългия): "След като сложих ножа си на купчината на гарата, като разоръжен пленник се прибрах у дома." Подобни са и спомените на Кукенски, който е разпознат от свой подчинен, засвидетелствувал и в тази обстановка уважението си. За изяснение на обстановката уточнявам, че частите на Съветската армия и флот във Варна са на 8. 1Х. 1944 г. и поделенията са разоръжени със свален на брега екипаж. Било е иззето оръжието и от слизащите от Балкана приморски партизани. Въпреки това и паралелно с казаното, разказват очевидците, групите на първородните силови формирования на новата власт дават признак на живот и поемат охранителните задължения. В установяването и подържането на реда взема участие и Морското училище.

По разказа на съвипускниците, варненци, които са имали задачата да поддържат караула на училището по време на безсрочната ни отпуска, възстановявам един интересен и показателен момент.

На 9-ти септември по радиото е предадена заповедта на началника на училището да се явят всички ученици от Варна. От 39-ти випуск се явява споменатият Георги Георгиев и Борислав Маринов. От 42-ри и 43-ти випуски се явяват общо около 25-30 човека. Това е значителна група и говори за високата дисциплина и в този критичен момент, а и за вярата в техния командир. Още оттук и този момент кап. лейт. Цанев с примера и указанията си въвлича подчинените възпитаници - офицери в руслото на протичащите в страната процеси. Това ме кара да разкажа, как кап. Цанев се е уверил в моралното и психическо спокойствие на неразпуснатите по домовете си по-старши випуски в навечерието на събитията. Събира ги, които са му били под ръка, в една от класните стаи и им дава да решават задачи с повишена трудност. Не се излъгал в очакванията си. Всички разсъждавали спокойно и са извеждали сложните формули. Тогава им обявил, че ги оставя във Варна и вярва в тяхната стабилност. Те току-що са го показали. От нашите са се явили: Павел Павлов, Дончо Драгомиров, Ради Симеонов, Стоян Касабов, Стоимен Калудов, Васил Попов, Петър Родев, Лазар Ситаров, Кирил Пасков, Михаил Мортев, Борислав Костов, Любен Петров, Борис Стефанов, Герганата-Георгиев. Тяхното появяване в училището с видимата готовност да изпълнят поставената задача, е впечатлила все още разстроените, а единици и разплакани офицери. Някой от кондукторите (най- високо подофицерско звание) състрадателно ги упрекват, че са наивни с думите: "А вие, вие защо идвате? 3ащо не стоите настрана. Нали виждате какво става навън!?" Имали са предвид страха от зато­чение в Сибир, който все още е битувал сред тях.

Групата от явилите се подчинява на мич. II р. Стефан Маринчев, който е обявен за временен комендант на ж. п. гарата, а за негов помощник и началник на караула, подофицерът-възпитаник Г. Георгиев. Нашият - Герганата бил препоръчан от един изявен земеделски партиен функ­ционер от БЗНС "Ал. Стамболийски" за "комисар", така го нарекъл той, на подразделението. Изглежда нашият човек се е вживял в тази си длъжност и съветският офицер от появилата се в района група му предложил да “потренира” по задържаните мародери от техните части. Такива не са липсвали никога. Важна е процедурата. Герганата се подигнал на камионетката и веднага отскочил назад като видял завързаните. Само няколкото изстрела след това му подсказали, в какво е трябвало да участва и какво е трябвало да извърши.

Задачата е да охраняват централната гара, а с подвижен обход и района да старата гара. Заповядано им е да не допускат да се разграбват вагони и складове с каквото и да са пълни стока, имущества, муниции или личен багаж. В охраната е включена и една от магазиите на юг от крайнитените, където преди съм забелязвал непрекъснат германски пост, охраняващ, както научих, ценна и опасна руда. Името на тази руда узнах след много години - уранова. Настървени грабители е имало и указанията са категорични: да не се допуска никой, включително и представящи се за хора от новата власт или пък формени червеноармейци.

С този случай на непосредствено участие в охраната се демонстрира и по същество се узаконява историческата непрекъснатост на военния ни флот от неговото създаване през 1879 г. и след завземането и обезоръжаването на всички негови поделения, освен Морското училище. Контактите между червеноармейците и нашите патрули в началото на възстановяващите се връзки и съгласувани взаимодействия. Но войната си е война. Тя има свои правила и те трябва да се изиграят до край.

Задачата на гарата е изпълнена от нашите наряди до 12 септември сутринта (Герганата счита, че е до по-късно - Й. Й.). Задълженията са сдадени уставно на новите охранителни части и комендатура, развърнати съгласно мобилизационните планове. България е вече във война против фашистка Германия. Нашите кадети сдават оръжието си и се прибират по домовете, чакайки заповеди. Никой от тези младежи не се е страхувал за съдбата си. Наивност ли е това, увереност в началника или са кълновете на провежданата до сега възпитателна-морална подготовка възприела и издигнала независимостта и любовта към Отечеството са безалтернативни. От всичко по нещо. Участието ни в посоченото събитие е подсказало на всички, че всеки може да защити дългът и правото си на защитник на народните интереси, но изглежда не всичко е отчитано. Имахме време за размисъл. До истинския сигнал "Голям сбор" остава точно един месец.