Доцент, доктор по история Георги Антонов за автора на книгата

С интерес и задоволство прочетох книгата "В лоното на викингите" написана от някогашния мой курсант от Морско училище капитан Васил Дачев.

Горд и щастлив съм от факта, че български кораби с бългрски екипажиа родния плаватпо всички морета и океани на планетата.

Преди повече от петдесет лета, като командир на рота от "Вапцаровски" випуск на Висшето военно-морско училище, бях убеден че моите възпитаници ще завладеят моретата и океаните от полюс до полюс, че ще станат истински колумбовци и магелановци. Предположенията ми се сбъднаха. На мостика на най-представителния пътнически кораб на България "Варна" застанаха моите възпитаници: капитаните Бялко Толтуков, Лазар Парушев, Васил Дачев.

С удоволствие си спомням за Бялко и Лазар, които заслужено се вписват в морската история на България, но сега пред мен е книгата на Васил Дачев, която ме пренесе в лоното на викингите и неповторимите по чар северни страни на Скандинавския полу­ остров. Похвално е дръзновението на автора да опише нравите, обичаите, легендите за северните морета и причудливите им брегове. Картинността, която той постига със своето емоционално перо, ни прави съпричастни на плаването на кораба във всички значими норвежки фиорди, където още от времето "белезите на ледниковата епоха определят специфичната красота на това кътче на планетата, но и ни разкриват съвремието, душевността и културата на потомците на викингите", както пише автора

Плаванията на кораб "Варна" в лоното на викингите са уникални. Това е единственият български кораб, проникнал многократно между върхарите на скандинавските планини, навлекли "белите шалове от неразтопените от ледниковата епоха снегове". В скутите на планините вещата природа е изваяла дълбоководни лабиринти в които лъкатушат прохладните води на Норвежко море

За първи път в нашата история се появява такова четиво - морски пътеписи. От тази книга българския читател може да научи много за географията, историята, древните плавания, морски битки от ветроходния флот до нашето съвремие, нравите и обичаите на населението, интересни събития и любопитни факти. По мое мнение пътеписите представляват интерес не само за моряците, но и за хората от всички възрасти и професии. Събитията се нижат като филм, който не ти се иска да свърши. Книгата впечатлява с патриотичния заряд и добронамереността на повествованието. С внимание и уважение е описано себеот­рицанието на членовете на екипажа за достойно представяне на българското корабоплаватели.

Не зная от коя страна да погледна моя бивш възпитаник. Роден край морето, възмъжал в Морското училище, авторът посвещава целият си живот и цялото си творчество в служба на морето и морските хора - поезия, музика, проза на морето. С него станахме учредители на Български Морски Съюз, на Дружествата на Българо-кубинска дружба, Сдружение "Национален морски музей" и мога да твърдя, че Дачев има безспорен принос за развитието на тези организации. Той бе и дългогодишен председател на окръжната секция по плувни спортове и за определените му заслуги е удостоен със званието "Заслужил деятел на спорта". Удостояван е с първи награди за поезия, проза, музика на Националната седмица на морето, а със сладкопойната си китара бургазлии го нарекоха дори "Българския Висоцки". Не минава морско тържество, обществено или лично, без китарата и песните на Васко.

Радвам се на израстването на Васил Дачев, за което няма да е пресилено ако кажа, че стана пред моите очи. От плахите стихчета, които той като курсант споделяше с най-близките си приятели, днес той се утвърди, като един продуктивен и емоционален маринист. Той не е от онези автори, които съзерцават морето от брега и му се възхищават. Напротив Васил Дачев е моряк, по душа и професия. Цялата му дейност е свързана пряко, или косвено с морската идея и затова всичко написано от неговото перо е достоверно, силно и убедително с дъх и зов на море.

Мисля, че само интелигентен човек си позволява да се шегува със себе си, а и в някой случаи да се самоиронизира. В това отно­ шение го считам за ненадминат в морската поезия, а пътеписите, които сега ни поднася, носят аромата на десетки морета, безчет пристанища, романтични и екзотични брегове от вечния леден покров на Северния Ледовити океан до жаркия Екватор.

Аз, бившият му командир, му благодаря за увлекателните страници на пътеписите и му пожелавам "щастливо плаване" в Океана на маринистиката.

О.з. капитан I ранг, доцент, доктор по история Георги Антонов: