Милиони са хората по света, който слушат със задоволство “хоругвите” на Вагнер в “Летящият холандец”, но все по-малко са моряците, които вярват на злощастието за среща с него в морето. Ще разчепкаме тази пророческа тема при други обстоятелства, а сега нека се върнем на “нещастните съдбовни дни и дати”. Тези забравили годините си суеверия и сега бродят в съзнанието на моряците и често объркват курсовете на настроенията им.

Религиозните култови празници и поверия идват от праисторическа древност. От ехото на Вавилонската митология научаваме, че на всяко седмо число от месеците елул и маркесван, човек не трябва да прави нищо, защото боговете ще им отмъстят. От тях ли е останало в бита на човечеството не знам, но и до ден днешен, на всяко седмо число, ние също не работим, освен ако не копаем собственото си лозе. Финикийските моряци разнесли по морета и океани това поверие и всеки народ си го е донатакмявал както му хареса.

Юдизмът е още по-изобретателен и категоричен. Техният религиозен празник Талмуда забранява категорично 39 дейности, които не трябва да провеждат в съботни дни. Същото важи и за дните на четирите фази на луната, когато се полага задължителен отдих. Колко жалко, че луната не е имала повече фази! Кой как е спазвал каноните не знам, но моряците, като дисциплинирани хора, били стриктни и си понатъкмявали поверието както си искали. На тези дни не се залагал строеж на кораб и не се спускал на вода. В тези дни не са се отправяли в открито море, не зная само дали не са си гаврътвали по някоя бутилка ром.

Имало и храбри хора, които...предизвиквали съдбата. Колумб отплавал в историческото си плаване в петък, достигнал “Западните Индии” също в петък. На Канарските острови в петъчен ден изригнал вулкана Тейде, което моряците приели като знамение и предупреждение на боговете, да не навлизат в Морето на мрака. Отново в петък, на 13-то число флотилията му достига бреговете на остров Гуанахами и т.н и т.н. Да, но суеверният брат моряк си знае своето. Колумб откри Америка, казват те, но Америго Веспучи му взе славата. Колумб заби флага на краля на Испания в Новите земи, но самия крал го окова впоследствие в окови и адмиралът изтля в забвение.

За още един “бабаит” ще стане дума. Английският капитан Мънди също се опитал да опровергае суеверието за фаталния ден понеделник. Самото име на капитана в превод от английски означава Понеделник. Той заложил строежа на кораба си в понеделник, след време в същият ден го пуснал на вода и отново в понеделник приел командването му. В такъв ден назначил и екипажа си и отплавал в открито море. Морето застлало син, кротък мокет по курса на кораба, а кротките ветрове му правили серенада с нежни флейти. Вдигнал всички ветрила капитана и - шапка на тояга. На следващия понеделник, корабът кацнал на риф и за назидание само споменът останал от тях.

А сега от предание към факти. В началото на ХVІІ век, в английския флот бил въведен закон, според който всички провинили се моряци се подлагат на телесни наказания в понеделник сутрин, след вдигане флага на кораба. Тогава се провеждали и екзекуциите и не случайно в английската терминология съществува омразната фраза “черен понеделник” Към него скоро бил аташиран и петъчния ден, защото тогава е бил разпънат Исус Христос. Богинята на разврата пък Фрида ( от английски - петък) била родена в този ден, и какво друго са можели да очакват мъжете стоици от женски ден. В същото време викингите считали петък за най-щастливият ден от седмицата. Той пък бил посветен на богинята на щастието и благополучието Фригита, но...до разпространението на христовото учение в Скандинавия. От тогава и той се превърнал в ден на скръбта.

Черна била в древноста съдбата на брата моряк на борда на дървените черупки и бича на надзирателите, кжито правели всички дни от седмицата “нещастни”. Богът Мартис (от Марс - бог на войната) злодействал във вторник и злочестия ден станал вторник. И сега в Испания ще чуете поговорката: “Във вторник не тръгвай на път и не се жени!” Колкото до женитбата и другите дни не са безопасни, но нас ни интересуват морските поверия. Привържениците на исляма не излизали на море в четвъртък и събота. Е какво остана драги читатели. От понеделник, до понеделник, изпълнявай руската моряшка поговорка: “ “В къщи си е най-добре!”

Малко били черните дни, та са появили и съдбовни числа на месеца. От “анализа” на големите корабокрушения, датата 13-ти станала синоним на нещастието и неблагополучието. Не по-малко и удвоеното число - 26. От тогава изчезнали в пристанищата кейовите места под № 13. Кощунство било спускане на кораб на вода и вдигане на флаг на същата дата. В пътническите кораби няма кабини с № 13 защото и вие да сте пасажер няма да се доверите на покоя на белязаната от съдбата кабина. Корабособствениците се принудили да я премахнат защото винаги оставала празна. И на моят лайнер “Варна”, с около 500 пасажерски места, нямаше кабина № 13. Но защо ли трябваше да има?!

Сега се пригответе за една реална, доста любопитна морска трагедия. В началото на ХІХ век, в Англия бил построен ветроходен красавец със седем мачти. Веднага “седмокрилото чудовище” било кръстено “Томас Лоусън” (Запомнете името!) На 19 ноември 1907 г., в понеделник, старият “морски вълк” капитан Джордж Доу извел кораба в открито море в изпълнение на първи трансатлантически рейс. По ирония на съдбата, корабът заседнал на скала на Английския канал и в петък, на 13-ти декември, морската стихия пощадила само един човек от екипажа - самият капитан. Корабът е носел името на писателя Томас Лоусън, който бил автор на книгата: “Петък - 13-то число”. Иди, че не вярвай на поверия, суеверия и факти! Аз тук пак чукам три пъти на дърво. Не е излишно и вие да направите това защото...знае ли се!

Сега на челно място в поверието се налага понеделникът, но в първия априлски ден. Не е априлска лъжа. Дори считам, че корените на този лъжлив ден могат да се търсят в това поверие. Жесток бил понеделникът. На този ден Каин, синът на Адам и Ева, убива своя брат Авел. Понеделникът от втората седмица на април пък изп

епелил митичните градове Содом и Гомор. В понеделник цар Ирод изклал младенците търсейки Спасителя. В този ден се самоубива и предателят Юда. А руските моряци считали, че на 19 декември не трябва да излизат на море , а да славят на чаша водка Свети Никола Чудотворец. Под секрет ще ви кажа, че моят черен ден е всеки ден от седмицата, в който тъщата ми пожелае “Щастливо плаване!”. В петъчен ден посетих град Пиза, качих се на върха на кулата и тя не падна. В петъчен ден бях съвсем близо до кратера на вулкана Етна в Сицилия и той не изригна. В този ден бях до вечните ледове на ледената граница в Северен Ледовити океан и бяла мечка не ме налапа. Аз още гадая, как не ме е сполетяло нещастие. Отдавам го, че съм малко разсеян и вероятно съм объркал дните на седмицата.

Нека не считаме, че досега разказвахме моряшки лакърдии! Темата за “щастливите” и “нещастни дни” е терзаела умовете и на много учени. Още в ХV век немският философ и астролог Тихо Брахе съставя Таблица в която посочва 32 дни от годината, в който човек трябва да се пази от орисаното му нещастие. Дните са разпределени по няколко за месеците и родените в тези дни не трябвало да излизат на море или да предприемат пътуване, защото...По нататък в своята теория философът Брахе е много брутален, затова няма да му правя реклама. За отбелязване е обаче, че много моряци от стария континент, грижливо подбирали денят на отплаването си в открито море.

Сега вече всички се подсмихваме на тези поверия. Живеем и работим на “кораби като планини” и не ни пука от никой, освен от Нептун. Опитах се в мерена реч да изразя трезвото си мнение по тези поверия и суеверия.

Дори до козирка да са ни втръснали, създаваме си нови - щем-не щем.

Добре, че днес успях да напиша тези редове, защото утре е петък, а нали знаете че...

12 юли 2012 г.

Варна