Вицеадмирал Илия Попов за автора и книгата

За нас военните моряци, които сме защитавали родните брегове, пътеписите на капитан Дачев звучат като неосъществен моряшки блян. Бойните курсове на военно-морският ни флот, бяха начертани до хоризонтите свързани с отбраната на родината и романтиката се свеждаше до достойно изпълнен войнски дълг. И за нас морето бе повеля и зов. И ние се превръщахме в побратими на морската стихия, ласки и капризи на вълната. Черно море се отнасяше към нас с почитание, а ние козирувахме на неговата мощ, така както се козирува на Родината. Морето бе синя граница и синя територия на татковината, а ние - военните моряци, призвани да я браним от недоброжелатели.

В звездния глобус на випуските на нашата Алма Матер - Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров" има плеяди възпитаници, които верни на девиза "Чеда сме ние на морето" развяваха български флаг по сините паралели и меридиани на планетата. За родения в Бургас автор е естествено да назове книгата си „Мое люлчено Черно море", защото от детските му години го е люляло в своите ласкави обятия. А когато морякът Дачев се качва на мостика на корабите, то го е люляло и със своите крути и яростни вълни.

Не бих казал, че за нас - балканжиите моряци Черно море не е люлчено. И нас ни е люляло в обятията си, и нас ни е приспивало с романтичните си бризи, и нас ни е търкаляло в гневните си прибой. Затова ми се иска да нарека книгата „Нашето люлчено Черно море" .

Запознах се и с другите книги на Васил Дачев, с емоциите, настроенията, радостите и несгодите на екипажа, на пътническият кораб-красавец „Варна" от ледения праг на Ледовит океан, до жарките двери на Екватора. Емоционалността и поетичният заряд на автора ни правят съпричастни на житието и битието на българския моряк, далеч зад пределите на родината и топлинката на домашното огнище. Малцина са онези морски труженици, които са „потопили перото си в синята мастилница на морето" и отразили достойнствата на българския моряк, достигнал до всички кътчета на световния океан, там където се е чула българска реч, там където се е развял родния трибагреник. Критично са отразени много морски битки в Атлантическия океан, Средиземно и Черно морета, както и събития, и исторически личности от годините на ветроходния флот и Световните войни, станали във водите по курса на кораба.

Като морски възпитаник считам, че добре познавам „тайните" на Черно море, защото е и мой дом, защото животът ми премина по неговите хоризонти, затова с любопитство се запознах с известни и неизвестни за мен легенди, събития, факти и тайни на родното море.

Заедно с автора и аз направих едно плаване със символичния кораб по черноморското крайбрежие. С увлечение авторът разказва юношеските и възмъжали събития не само на неговия контакт с морето, но и събития в исторически аспект, така, както са били известни нему. Книгата предизвиква у читателя различни настроения, чувства и мисли. Моите критични бележки ще запазя за себе си, защото всеки гледа морето през призмата на своите емоции. Морето, дори само споменато като дума, винаги предизвиква чувства на любов и боязън, а ние моряците, макар и нескромно, винаги сме считали морското си призвание като повеля, като мечта, като шанс.

Шансът е осенил и автора. Струва ми се, че този шанс е за завиждане, защото едно е да подготвиш кораба „за поход и бой", друго -да се отправиш към чудесата на света, но кой, каквато му е орисията.

В качеството си на Председател на Общинския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, бих искал да спомена и някой войнски качества на капитан Дачев. За нас той е капитан I ранг, за други - полковник, но той с еднакво чувство за отговорност се отнася към всички колеги. Няма мероприятие, няма проява, в която капитан Дачев да не е водеща фигура. Неговите слова, неговите стихотворения, неговият приятен баритон и звучна китара, винаги са допринасяли за сърдечното другарско и войнско единство. Принципното му отношение за честта на пагона, откровеното му и категорично мнение и становище по проблемите на Съюза, го правят винаги приятен събеседник и колега. Представянето на негови произведения от Сдружението на поетите и писателите с пагон са се превръщали в незабравими тържества.

Зная, че капитан Дачев подготвя нови книги и ги очаквам с нетърпение. Всички те са напоени с аромата на море, всички те са оди за българския моряк.

Пожелавам му „щастливо плаване" в маринистиката и морската общественост.

Няма съмнение, че тази емоционална творба на капитан Дачев ще предизвика вниманието на морската общественост и ще се хареса на читателите, така, както и на мен.

Вицеадмирал Илия Попов