За мен тази книга е зов на море, блян за море и аман от море, но преди всичко дъх на море . С нея се чувствам на кърмата на кораба, където често, след вахта, хвалим или хулим морската стихия, нейните паски и жестокост . И себе си виждам сред екипажа, дръзнал да покорявам морската стихия, верен на пюбовта си към нея .
Отново ме люлеят бури, дерзая, проклинам вълните и прегръщам морето, толкова крепко, колкото и то мен .
Председател Български Морски Съюз
Капитан далечно плаване Атанас Йонков
Голгота На сина ми Стефан Не ме корете ! Прав или пък не, в морето вярвам, в Бог Море, в коварството и милостта на ветровете . И нека дяволът дори да разбере, че сам ще си избирам боговете. Морето е мой храм и моята Голгота. Над гребените мачта като разпятие стърчи. И сякаш аз съм прикован на грота, а моята прокудена съдба мълчи. Венец от тръни - сто циклона в челото ми заплитат сейши и цунами, а Капитана от амвона с моряшки възел ме заплита в бездомните меридиани. Но светотатство, или не простете мойто откровение - в морето вярвам, в Бог Море спасител, който моли за спасение ... |