За родения през 1932 година и израстнал в град Бургас младеж е съвсем естествено да обикне морето. Но след завършване на Висшето военно-морско училище то вече се превръща в негова съдба. Цялата му житейска дейност впоследствие е свързана с морето. Плава с корабите по река Дунав, по морета и океани и от мостика морето за него е съвсем различно в сравнение със съзерцаващите го от брега хора.

Затова всичко, което е сътворило перото му е свързано само и единствено с морето и морската идея.

"Деветата вълна" е първата му издадена книга.

МЪДРОСТТА НА ОТКРИТОТО МОРЕ

Много песни са изпети за морето, ала повечето от тях ги е съчинил брегът. На пръсти се броят авторите , създали своите стихове, след като синята мор­ ска люлка здравата ги е полюляла. Един от тях е Васил Дачев. Не твърдя, че той е най - добрият морски поет. Но е абсолютно автономен и оригинален - не­възможно е да го сбъркаш с никой друг. От една страна той е жесток реалист:

Прокуди в морето немотията,
а по - голямо зло от нея няма.
Тъй станах аз побратим на палача си.

(" Пастир ")

А от друга страна го виждаме в съвсем друга светлина. Макар че не е из­менил на принципите си, той става някак си " несереиозен " и дори " лекомислен ", в стиховете му кръстосват шпаги насмешката, иронията и самоиронията. И понеже Дачев е музикант , вижда побеснелия океан като една огромна бална зала, в която Нептун размахва диригентска палка , свири оркестър със сто чи­нели, тайфуните се разхождат в бели смокинги, а вълните и корабите танцуват румба и рокендрол .

Езиковите пуристи ще се възмутят от разговорния моряшки жаргон, от " щурвалите ", " гроговете " и " стирките " в тези стихове. Но дали същите тези чис - тофайници ще усетят яката и стародавна българска езикова стихия, която се спотайва в глъбините и подобно гръб на кит от време навреме изскача на по­ върхността. Ето : " пастир съмпакна сините малачета ", " а вълнорезът като сли­ венски комита засукваше на пълен ход мустаци ", " Дий , корито , мърдай във браздата !", " Бели козяци тъче вълната " иоще , иоще ...

На много места в книгата си Дачев нарича морето Бог. Знае се, че всеки моряк поне веднъж през живота си е изпадал в положението на свети Петър, който, за да спаси живота си, е бил принуден три пъти да се откаже от Христа . Подобен момент, когато брадясалият тайфун го " поглежда с оловно пиратско око ", изживява и лиричният герой на Дачев :

Не искам да казвам АКО ...
Но, Боже,
ако и сега оцелея,
за своята мъка
над друг океан ще запея.

Това не е признание в любов. Но поетът го е казалпо - добрето мен: "... това не е прегръдка, а борба ".

В открито море човек се променя, преобразява се. Там няма здания и зидове, та като се прикриеш, да издебнеш от засада врага си . Там не можеш да заложиш бомба пред нечия врата, защото взривът ще изпрати на дъното и теб заедно с омразния съперник : " Разделяме една съдба, загиваме един без други." В открито море Бог Нептун доказва с груба нагледност, че не можеш да сториш зло някому, без да навредиш и на себе си. В открито море човек открива една голяма истина - злото е глупост. Никой зъл индивид не е умен ! Трябва да бъдем добри - нямаме друг изход, На това ни учат и стиховете на Васил Дачев.

На добър час !

10 юли 1996

Варна Атанас Мочуров