1. БЕЗСМЪРТИЕ
60 години от разстрела на МОРЯКА -
поета НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ.
Уважаеми дами и господа,
Чада на морето,
Вапцаровци,
На днешния ден, преди 60 години, в мрачния тунел на гарнизонното стрелбище в София отеква залп, който отнема живота на големия син на майка България, антифашиста, поета, моряка Никола Йонков Вапцаров. На този ден човекът, който написа “Песен за човека” отплава в безсмъртието с песен на уста.
На това място, където в момента ние свеждаме глави в негова памет, през лятото на 1926 г се е осъществила първата среща Вапцаров с морето. Нека с припомним, че тогава кандидата за Морско училище е бил едва 15 годишен юноша, влюбен в гордите върхари и хайдушки мури на Пирин. Откърмен от величествената планина, обвеян от героичните и легенди той тръгва на Изток, към изгрева на слънцето, за да свърже съдбата си с родното Черно море. Малцина знаят, че едно премеждие при първата му среща с Морето е можела да бъде и последна, когато е разхлаждал крехкото си тяло в дълбоките води край вълноломните скали. На този ден през 1953 г., незабравимата майка Баба Елена Вапцарова дойде на символична среща със сина си и с морето, и от мостика на боен кораб на ВМС осинови най-големият в историята на морско училище 48- ми випуск. Тук бе обявено първото офицерско звание на възпитаниците на този випуск, който с Вапцаровска вяра и любов, се превърна в стожер на корабоплаването, морската индустрия на България, в стопанския, обществен и културен живот на страната.
Но в бурите ще бъдем пак със теб,
народе мой , защото те обичаме”
Няма моряк, който да не произнася с трепет стиховете на поета за морето и машините, за трюмовете пълни с лепкав мрак и да едрите звезди над Фамагуста, написани със думи прости, превръщащи стихотворенията в химни. В поетиката на Вапцаров блика дванадесет бала любов, любов към човека, любов към живота, любов към необозримата шир на морето. Неговата поезия го превърна в нововременен Прометей, възправен срещу света на насилието, за което му бе присъдена Световна награда за мира, наред до другите титани на прогреса Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик, Пол Робсон, Пол Юлоар, Жан Ефел и други знамените творци на нашата епоха.
Днес, 60 години след разстрела му, признателното морячество, възпитаниците на Вапцаровсия випус на Висшето морско училище, Българския морски съюз, Съюза на Българските писатели, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и радетелите на морската идея възстановяват този паметник който бе разрушен при морска авария и с благодарност и признание отдават почит към живота и делото на антифашиста, поета, моряка Никола Йонков Вапцаров.
На 23 юли 1942 г фашисткия съд осъди Вапцаров на смърт. Същата вечер в мрачния тунел отекна песента на човека, който сам изживя живот-песен до последния си миг. Залпът на палачите роди безсмъртието на поета, защото песен и вяра не могат да бъдат разстреляни.
Нека сведем глави в знак на признателност към своя достоен син който и днес е нужен на нас и човечеството, който и днес зарежда света с вяра и енергия, и изпълва хората с оптимизъм, и надежди, че живота ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден.
23- юли - 2002 г. Главен секретар на Български морски съюз Варна
Капитан инженер корабоводител Васил Дачев
2. ВАПЦАРОВЦИ
Не бива никой да се сърди,
че неговия блян аз знам.
Той свойто истинско безсмъртие
постигна абсолютно сам.
Александър Геров - “На Н. Вапцаров”
Поетът никога не би казал тези за думи за себе си, но това е обективната
истина. Безсмъртието си Никола Вапцаров постигна абсолютно сам в борба със скован от злоба свят. Нормална е такава съдба за героите и компас за поколенията във вярата им, че живота ще дойде по-хубав от песен. Историята тепърва ще преоценява подвига и цената на своя достоен син, който сам определи своето място в гигантската битка за нов, по-справедлив живот :
Зная свойто място във живота
и напразно няма да се дам.
Честно ще умра като работник
в боя ни за хляб и свобода.
Изключително значение за израстването на Вапцаров като личност имат шестте години прекарани в Морското училище - Варна. Суровата военна дисциплина, служебните отговорности,дружбата му с моряците, пътуванията му с корабите, неуморния му стремеж за повишаване на знания като прибой разбиват безвъзвратно юношеските илюзии. Морето калява чувството му за дълг и му дава оная душевност, която в последствие го извисява в поезията и нравствеността. В Морското училище бъдещия поет определя своя верен курс в живота, морето и човека. И в най-ранните си стихове за морето, той достига забележителна картинност, която впечатлява и до ден днешен:
Танцуват вълните, в кипежя си лесен
заливат скалистия бряг.
Замират…отново с нечувана песен
стихийно се пускат във бяг.
И днес гадаем дали неговите песни, или общата ни представа за него са дали повод на приятелите му да го назоват с прозвището Моряка. Дали факта, че още не научил се добре да плува скача в морето и спасява живота на давещо се момиче. Дали защото той не можеше да бъде друг защото с пророческите си думи :
Ние искахме нещо огромно, далечно,
ние искахме кораби като планини,
ние искахме далечни морета.
той наистина заслужава това име.
Поезията, неговите буреносни Импресии за морето, родени сред вълните на борда на корабите “Стефан Караджа”, “Камчия”, торпедоносеца
“Дръзки”, Товарния кораб “Бургас” ги превръща в песни - волни като вълните и безкомпромисни като бурите.
Откровението на Моряка при сбогуването си с морето разкрива любовта която верния син на Пирин, влюбен в хайдушките мури и върхари, обвеян от героичните и легенди, споделя с Морето :
“Защо не ме люлееш, защо не гърмиш, защо не чупиш мачтите ? Аз искам за последен път да изпитам силата на твоята стихия. Искам за последен път да ме покръстиш с бурята, която жадувахме с моите другари…Прощавай, мое хубаво, родно Черно море”.
Животът, творчеството, дейността на Моряка , неговата правдивост, безкомпромисна честност и принципност бяха предостатъчен повод, училището на което той бе възпитаник, да приеме за патрон името на своя достоен син. На 25 юни 1953 г голямата майка баба Елена Вапцарова осинови най-многочисления випуск на Висшето военно-морско училище, завършил учебната програма с отличен успех и в деня на присвояване на първото офицерско звание, от мостика на боен кораб на Военно морски сили го обяви за “Вапцаровски”.
Чадата на морето - възпитаниците на Вапцаровския випуск - вляха нова струя във военния и търговски флот, в обществения, културен и стопански живот на родината и след години оглавяваха върхове на българската икономика, наука и транспорт в страната и сините меридиани на планетата, изпълнявайки мечтите и заветите на поета.
Затова на рейдовата кула в пристанище Варна, там където Вапцаров за първи път видя и завинаги се сроди с морето, там където Вапцаровци получиха първото си офицерско звание, изградиха бронзов орелеф на Моряка, изработен от “ Певецът на мрамора” - скулптура Петър Балабанов , осветен с военни почести лично от брата му Борис.
Затова идентичен орелеф, копие на този от рейдовата кула, е вграден в в стената на родната му къща в град Банско, осветен от сестрата на Моряка и племеницата му Мая. От там символично двата орелефа обгръщат в своите обятия Татковината.
Затова на морска скала в ресторант “Грозд”, там където Вапцаров произнася паметно прощално слово при завършването на училището, бронзова мемориална плоча напомня на “бъдещите хора” дързостта, смелостта и вярата на Моряка за по-справедлив живот.
Затова на старата полкова сграда, бронзова мемориална плоча напомня за шестте години учение на поета в Морското училище.
Затова на улица “Вапцаров” в центъра на Варна, под сенките на китните чинари, бюста-паметник напомня завета на поета :
“ но в бурите ще бъдем пак със теб,
народе мой, защото те обичахме”
Всички изброени по-горе паметници бяха изградени от инициативен комитет на “ Вапцаровски” випуск с председател капитан далечно плаване
Николай Йовчев и секретар капитан Васил Дачев.
3. 50 годишен юбилей на випуск “Вапцаровски”
на ВВМУ “Никола Вапцаров”
Слово на секретаря на випуска Васил Дачев
ПОДВЛАСТНИ НА МОРЕТО,
ПОБРАТИМИ С МОРЕТО
В своята столетна история Морското училище се превърна в мъдра ковачница на кадри за морската индустрия на страната. В звездния глобус на випуските на морската Алма Матер има много, малки и големи съзвездия, озарили морските хоризонти по всички морета и океани. Възпитаниците се отличават с висока професионална и всестранна подготовка, култура, делови качества и моряшка закалка. Няма пристанище в световния океан в който те да не са развявали флага на Република България. Отнасяйки се с почит и уважение към всички випуски на училището, не мога да не отбележа достойнствата на един от тях, който в тези дни чества своя 50 годишен юбилей. Става дума за 48-ми випуск, който в деня на производството си през 1953 г. бе удостоен с името “Варцаровски” . Не е нескромно да заявим, че този випуск, с над триста специалисти, допринесе осезателно за разцвета на корабоплаването, морската индустрия, отбранителната мощ, икономическата, обществената, културна и духовна сфера на родината. Отличителна черта на випуска бе не само неговата многочисленост, монолитност, но и това, че завърши своята учебна и бойна подготовка в училището с отличен успех. Випуск отличник! Това бе голямо признание за ученолюбието на младите морски специалисти, но и задължение за бъдещия им принос в развитието на търговския и военен флот. Друга отличителна черта бе многостранната специализация на кадрите, който навлязоха с голям ентусиазъм във всички отрасли на укрепващата се морска индустрия на страната. Този випуск се роди и израсна с раждането, възмъжаването и развитието на търговския ни и военен флот. Кадрите му бяха рожба на обществените условия и пренесоха през годините и професионалното си, и общественото си, и природно битие.
Значително ядро от випуска вля своите сили и ентусиазъм във военно-морския флот. От неговите редици израснаха командири и адмирали - защитници на Черноморските ни граници, талантливи и способни възпитатели и преподаватели в морската наука.
Пророчески се оказаха думите на патрона на нашия випуск:
“Ние искахме нещо огромно, далечно,
ние искахме кораби като планини,
ние искахме далечни морета…”
Значителна част от випуска, макар и верни на морето, се насочиха в други обществено значими и стопанско полезни меридиани. Знанията и закалката получени в морското училище, скоро ги превърнаха в добри организатори и стопански дейци, професори в научни институти, ръководители на Стопански обединения, ръководни държавни и обществени дейци, министри.
Житейския път на този достоен випуск премина под девиза “Чеда сме ние на морето”! и уважение към своя патрон - Моряка, поета, антифашиста, носителя на Световна награда за мир Никола Йонков Вапцаров. Това не беше случайно явление. Малцина поети в света са постигали бронебройна сплав между слово и дело. Малцина са онези необикновени личности в историята, чийто поетичен заряд и живот са слети в недосегаемо единство. Един от тях бе поета-моряк, възпитаника на морското училище, удостоено след години с неговото име. Историята тепърва ще преоценява подвига и цената на своя достоен син, но випуска, носещ неговото име, изгради в негова памет редица паметници, орелефи, паметни плочи, свързани с живота на поета във Варна и родното Банско.
Днес крилата натежават. Възпитаниците от впуска пускат котви в “по-спокойните” води на живота. И днес те си правят равносметка за цената на предостойния им творчески и житейски път. Както много други и те изнесоха на плещите си достойнствата, но и трудностите на своето време. Повратностите в съдбата не тежат на тяхната съвест. Те ползваха скромно облагите и сега понасят незаслужено горчивините на неблагодарността.
И сега този випуск е активен радетел на морската идея. Като инициатори на Националната седмица на морето десетки години допринасят за провеждането и. Активно участват в организационния живот на Български Морски Съюз, Асоциацията на възпитаниците на морско училище, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и имат съществен принос за опазването на училището като самостоятелно висше учебно заведение, както и съхранение паметниците, и името на училището.
Морската общественост на Републиката, Български морски съюз, Съюза на Капитаните, Съюза не механиците, Асоциацията на възпитаниците на Морското училище, ветераните от флота, радетелите, морските труженици отдават необходимото уважение към юбилярите и им пожелават, здраве, сили и енергия за благото на морската идея.
Главен секретар на Български Морски съюз
Капитан Васил Дачев
4. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО
50 ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ ВИПУСК 71-ВИ (1950/52 - 1956 г.) НА
В. В. М. У. “НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ”
Днес склянката на символичният ни кораб – Висшето Военно-морско училище “Никола Йонков Вапцаров” оглася простора с мощния си звън, за да отмери дълголетието на Випуск 71- ви, който днес достойно спусна петдесет житейски ключа на вода. Отново е празник в душите ни. Отново сме радостни, че 50 години след завършването на училището можем за си стиснем десниците, да си припомним с чест проплаваните съзидателни години под флага на Република България, любовта ни към морето иморското училище, в което се роди и закали сплавта на братската ни дружба.
Щастлив съм, че от името на “Вапцаровския” випуск на училището и Българския Морски Съюз мога да поздравя първият висш инженерен випуск на любимото ни училище, с който заедно възмъжавахме, достойно служихме на Родината и който с най-голямо основание можем да наречем випуск побратим. Братски випуск, защото рамо до рамо защищавахме морската граница на Родината и браздихме океани и морета, верни на морската идея.
Днес, когато плаваме в широтите на зрялата възраст, когато пускаме тежки котви в “по-спокойните” води на живота, всеки от нас си прави равносметка за цената на устрема, порива, волята и съзнанието, с които отплавахме по паралелите и меридианите на живота. Осъзнали сме що е истина, що е заблуда и не можем да не отчетем, че ентусиазма ни, не е бил безплоден. Неизмерими бяха достойнствата на вашия труд, неоспорими са постигнатите резултати. Колко Алфа звезди създаде 71-ви випуск във всички сфери на живот в Родината. Съответстват ли усилията ни на плодовете които сега берем? Историята ще отговори. Нам и вам бе съдено да се родим в бурно време, да възмъжаваме, понесли на плещите си добродетелите и трудностите на епохата. Живяхме достойно и сега незаслужено понасяме горчивините на съвремието и забравата, за това което изграждахме.
Житейският път на випуск 71-ви премина под девиза: ”Чеда сме ние на морето” и уважение към своя патрон – Морякът, поетът, антифашистът, носителят на Световната награда за мир Никола Йонков Вапцаров. Това не е случайно явление. Малцина поети в света са постигнали сплав между слово и дело за които “бронебойни патрони няма открити”. Малцина са онези необикновени личности в историята, чийто поетичен заряд и живот са слети в недосегаемо единство. Един от тях е възпитаникът на Морско училище, удостоено с неговото име. Неговите песни, родени от страданията, копнежите и борбите на живота, сами създават живот, защищавайки човешкото в човека, защищавайки името на човека. В това отношение Вапцаров е измерим само с поезията и делото на Ботев – и двамата колоси, проникнали в най-дълбоките потребности на своите бурни епохи, и двамата отразили най-ярко патоса на революционната действителност, и осветили със смъртта си значимостта на идеите, за които са живели и воювали.
Днес всички курсове на възпитаниците от 71-ви випуск са насочени към парадния вход на крепостта на морската наука, от където преди 50 лета вдигнаха ветрилата на грота и всеки със своя галс, и попътен вятър, пое курс в живота. Зорница тогава озари стремежът ви по необятните хоризонти на мечтите, дръзновението и дълга за славата на флага и благоденствието на Родината. Сега вечерницата се задържа малко повече над небосклона ни. От незабравимите курсантски години, до посребрените сега от мъдрост перчеми, отплаваха 50 лета.
Неусетно и преждевременно настъпват времена, когато за някой събития и явления трябва да говорим в минало време. За доблестта и морала обаче няма минало време. Има зрялост, има мъдрост, има и равносметка за стореното от нас. Дълбоко в сърцата не остарява онази воля и амбиция, които извисиха родния флаг и разцвета на морската ни индустрия. Живяхме и творихме по гребените на житейската вълна, и в бездните на трудностите, но колкото и да се взираме назад, няма да открием дела , от които да се срамуваме.
Въпреки повратностите на живота, въпреки закономерностите на природата, въпреки че плаваме вече в “по-плитки” води, въпреки, че небосклона се спуска все по-ниско към хоризонта ни, нека все така обичаме Родината си, нека укрепваме дружбата си, нека продължаваме традиционните срещи, защото, както е казал поетът: ”...в бурите ще бъдем пак със теб народе мой, защото се обичаме”.
Честит юбилей побратими – чеда на морето!
Нека си пожелаем достойна втора младост, още много достойни юбилей. Нека щамбаят да сочи ход напред! “Малък”, “Среден” или “Пълен” - всеки според орисията си, силите и възможностите, но НАПРЕД.
Напред към здраве и дълголетие!
Напред към лично и семейно щастие!
Напред в духа и...самочувствието!
От името на Български Морски Съюз и 48-ми “Вапцаровски” випуск на ВВМУ
29-09-2006
ВАРНА
капитан Васил Дачев
5. ЮБИЛЕЙНА СРЕЩА
55 години от завършването на Морско училище
от 48-ми Вапцаровски випуск.
Приятелю,
Да вдигнем флаг на юбилейната ни среща.
озарена от сияние на 55 лета
С прегръдка днес Вапцаров ни посреща
и склянката кънти с параден звън.
Половин вековно ехо оглася небосвода...
Любов и мъжество превърнахме в компас.
От бурите ний сътворихме ода
за беловласите бойци с курсантска страст.
Крилете натежават, но дух не остарява…
Аз виждам миг от онзи ден свещен,
когато литнахме, за чест и слава,
към хоризонт от Вега озарен.
От бездните, щурмувахме зенита.
Морето бе повеля, дом и зов
и ако днес историята ни запита,
ний всичко свято сътворихме със любов.
Под кила на съдбата времето изтича,
а няма курс-обратен в живота начертан,
Това, което, като теб съм тачил и обичал,
за нищо пошло няма да го дам.
Отплават дни и котви ще приспуснем,
но верен курс с надежда ни крепи.
Дерзаеме и впиваме в живота устни,
макар, че във душите ни прибой кипи.
И ако има правда - нека тя ни съди!
държиме честно в бурите щурвала !
И туй, което било е, и пак ще бъде,
е гордостта, че нещо, Родино, сме ти дали.
Васил Дачев.
ПОБРАТИМИ С МОРЕТО
Слово по повод 55 годишнината от завършването на Висшето военно-морско училище от „ 48-ми Вапцаровски випуск”
Днес склянката на символичния ни кораб – Висшето военно-морско училище “Никола Йонков Вапцаров”, оглася простора с мощния си звън, за да отмери дълголетието на випуск “Вапцаровски”, който на 23 юли достойно чества 60 годишнината от летоброенето на випуска и 55 години от завършването му.
Празник e в душите ни. Горди и радостни сме, че 55 г. след присвояване на офицерските ни звания, можем да си стиснем десниците, да си припомним проплаваните години, в които изграждахме морската мощ на Родината и сплавта на нашата дружба.
Днес всички курсове на възпитаниците от 48-ми випуск се събират като в полюс в любимото ни Морско училище. Взаимното уважение, което питаем един към друг, чувството за изпълнен дълг и верността ни към морската идея, отново ни събраха пред паметника на нашия патрон – Моряка, антифашистът, поетът Вапцаров.
Тук, преди шестдесет години, кадетите от нашия челичен отряд, положиха кила на Випуск 48-ми и след етапното попълнение от курсанти и студенти, задружно и достойно вдигнаха ветрила на грота за овладяване на морската наука. Отново тук, преди 55 години, заредени с знание, дръзновение и амбиции, озарени от сиянието на „Вега”, всеки със свой халс и попътни ветрове пое курс в предизвикателствата и бурите на живота.
Известна е символиката на петте олимпийски кръга в спорта. С основание можем да заявим, че и Вапцаровският випуск е монолитно звено от пет Нептунови морски кръга: кадети, курсанти, специализанти в Съветския съюз, морски артилеристи и студенти от висшите учебни заведения на Родината. Сплотени като братя дръзновените юноши, „калени в бури ветрове”, изковаха монолитна сплав, наречена „48-ми Вапцаровски випуск”. Випуск, който предостави на Родината над 400 ентусиазирани морски офицери, завършил своята подготовка с отличен успех.
В звездния глобус на випуските на нашата Алма Матер няма малки и големи съзвездия. Всички випуски достойно озаряват хоризонтите над моретата и океаните. Със своята висока професионална и всестранна подготовка, култура, моряшка доблест и закалка, най-многочисленият Випуск 48 - ми се открои като един от флагманите в морската мощ и летопис на страната
Отличителна черна на випуск 48-ми не бе само инженерската диплома, но и многостранната им култура, монолитност, другарство и единство, вяра и верност към Морето-хранилник, морето-побратим. Випускът бе рожба на обществените условия на своето време и пренесе през годините и професионалното си, и обществено, и природно битие.
Нашето юбилейно шествие днес дефилира пред „Алеята на признанието и уважението” в крепостта на морската наука. Сведохме чела пред паметта на нашите командири и преподаватели, изпълнени с гордост, че сред бележитите колоси на морската наука е и барелефа на нашият съвипускник капитан І ранг, професор, доктор Емил Станчев.
В тези радостни минути, ние си спомняме с уважение за нашите преподаватели: Фурнаджиев, Симеонов, Пецов, Койчо Георгиев, Грамчев, Кукински, Левков, Пращинков и други, които ни научиха на морско четмо и писмо, на морско дело, на морска доблест, достойнство и родолюбие.
И днес козируваме пред своите командири офицерите Стирков, Стоян Кючуков, Георги Станев, Методи Трифонов,Георги Антонов...
Спомняме си с уважение и признателност за тях, за съвипускниците, които преждевременно отплаваха в мрачните води на небитието, без начертан обратен курс в живота. И днес ги чувстваме до нас в строя и в спомените си. За достойните личности няма забрава!
Сега, випускниците са строени под флага на юбилея и се вслушаме в тържествения звън на склянката!
Бяхме млади и красиви в юлските дни на 1953. Зорница озари стремежа ни по необятните хоризонтите на нашите мечти и дръзновения, за славата на флага и благоденствието на Родината.
Пророчески се оказаха за нас епичните слова на Вапцаров:
“Ние искахме нещо огромно, далечно,
ние искахме кораби като планини,
ние искахме далечни морета”
Не го искахме даром!
В своя творчески път, възпитаниците на „48-ми Вапцаровски випуск” се превърнаха в стожер на морската индустрия на родината и верен страж на черноморските ни граници. Подвластни на дълга, от строя на випуска израснаха отлични бойни командири на кораби във Военно морския флот, адмирали, началник щаб на ВМФ, дивизионни специалисти, командири и началник щабове на съединения, началници на отдели и служби в щаба и тила на флота, коменданти на гарнизони, специалисти, ръководители в заводи на отбранителната промишленост и „Флотски арсенал”, двама заместник командващи на ВМС, двама началници на Морско училище – всички със съществен принос за укрепване морската мощ на страната.
За най-добрите традиции на учебно-възпитателния процес в крепостта на Морската наука – Морското училище, имат съществен принос редица наши съвипускници, старши преподаватели, началници на катедри, доценти, кандидати на науките, професори, адмирали.
По сините паралели и меридиани на планетата нашите „магелановци” – капитаните и механиците от Български Морски Флот, Българско Речно Плаване, Океански риболов, „Тексим”, „Булет”, Пасажерското корабоплаване „Балканшип”, развяваха флага на България до всички кътчета на моретата и океаните. Наши съвипускници осъществиха първите български околосветски плавания, с лайнерът „Варна”, достигнаха Ледената граница на планетата в близост до Северния полюс и предадоха своя опит и знания на плеяди млади морски специалисти.
Решителен е и приноса на випуска за укрепването и превръщането на водния транспорт, в желан партньор по всички морета и океани. Най-отговорни постове в морската йерархия бяха поверени на наши съвипускници. Началници на отдели, търговски представители зад граница, членове на международни комитети по морска експлоатация, директори на Параходства, Генерални директори на Стопански обединения, административни и контролни органи по корабоплаване. Внесен бе български почерк в световната морска практика, удостоен с признанието на световни морски организации. Огромна е и заслугата на Вапцаровци в изграждането, експлоатацията, прогреса и удостояването на нашата татковина за Морска държава.
Курсовете в живота издигнаха редица наши съвипускници във висините на държавния, обществен и културен възход, икономиката и промишлеността на Република България. От монолитното ядро на випуска израснаха министри, дипломати, директори на производствени комбинати и заводи, лауреати на Димитровска награда, писатели, поети и преди всичко, и над всичко – достойни граждани на Република България.
Какъв по ярък пример от това, че нашата Алма Матер – Морското училище, е ковачница на достойни кадри, крепост на науката и че в това отношения Родината може да разчита и занапред на този вековен и предостоен морски институт.
Патронът на випуска ни – Никола Вапцаров ни вдъхновяваше и импулсираше в преодоляване на трудностите. Това не бе случайно явление. Малцина поети в света са постигнали бронебойна сплав между слово и дело. Малцина са, онези необикновени личности в историята на човечеството, чийто поетичен заряд и живот са слети в недосегаемо единство. Един от тях е Вапцаров - поетът-моряк, поетът-антифашист. Неговите песни, родени от страданията, копнежите и борбите на живота сами създават живот, защищавайки името на човека, защищавайки човешкото в човека. В това отношение Вапцаров е измерим само с поезията и делото на Ботев – два колоса, проникнали в най-дълбоките потребности на своите бурни епохи, два титана, отразили най-ярко, патоса на революционната действителност, и осветили със смъртта значимостта на идеите, за които са живели и воювали.
В поетиката на Вапцаров блика дванадесет бала любов, любов към човека, любов към живота, любов към необозримата шир на морето. Неговата поезия го превърна в нововременен Прометей, възправен срещу света на насилието и мракобесието. Гордеем се с присъдената му Световна награда за мира, в челния отряд до другите титани на прогреса: Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик, Пол Робсон, Пол Юлоар, Жан Ефел и други знаменити архитекти на нашата епоха.
Гордеем се, че нашият випуск „ взе зрънца от неговата вяра” и че в денят на производството на випуска бе удостоен с неговото име, а незабравимата баба Елена Вапцарова ни обяви за свои синове.
В памет на своя патрон Вапцаровци випускът издигна монолитни паметници на Моряка пред Дома на архитекта в град Варна, в ресторант “Грозд” (сега Димят) – там където е Вапцаров произнася огненото си слово при завършването на Морското училище, изградихме мемориална плоча в сградата на 8-ми полк, където е учил поета. Венец на признанието са сътворените от випуска орелефи на Вапцаров – първият изграден на пилотската кула в пристанище Варна, където и днес Моряка символично посреща и изпраща българските кораби по сините меридиани на планетата, и копие пред родната къща на поета в град Банско. Тези паметници и днес напомнят на поколенията неговите безсмъртни думи:
„ ...но в бурите ще бъдем пак със теб,
народе мой,
защото се обичаме”.
Времето от незабравимите курсантски години, до годините когато пуснахме тежки котви в житието, отлетяха като комета във висинето. Под кила се изнизаха десетилетия. Мъдростта ли, удоволствията ли, грижите, или солените плиски на моретата и океаните, посребриха перчемите ни. Сега вечерницата се задържа малко повече над небосклона ни. Зорница, или вечерница обаче, звездата бе съпричастна на нашия ентусиазъм, на нашите стремежи, на нашия труд и осветява фарватерите на честния ни и достоен път.
Сега, когато навлизаме в широтите на зрялата възраст, в “по-спокойните” дни на втората младост, всеки от нас си прави равносметка за цената на устрема, порива, волята и съзнанието с които отплавахме по меридианите на живота. Осъзнали сме що е истина, що е заблуда и не можем да не отчетем, че ентусиазма ни не е бил безплоден. Изграждахме прогреса от нулата – достигнахме висоти.
Неизмерими бяха достойнствата на нашия труд, неоспорими постигнатите резултати. Съответстват ли те на плодовете които сега берем? Историята ще отговори! Тя е призвана да бъде съдник, но ще бъде ли?
Повратностите в икономическия и политически живот на страната не тежат на нашата съвест. Нам бе съдено да се родим в бурно време, да възмъжаваме, понесли на плещите си и добродетелите, и трудностите на епохата. Живяхме достойно и сега незаслужено понасяме горчивини на съвремието и неблагодарността за това което сътворихме. Не можем да бъдем упрекнати в предубедена гражданска и политическа тенденция. Ние изпълнихме своя дълг и оставихме следа в паметта на Родината. И днес се отнасяме с необходимата отговорност към проблемите на нацията и морската идея. Активно поддържаме инициативите на Асоциацията на възпитаниците на морското училище за възхода на морската наука и образование. И не само защищаваме тези клаузи, но активно, участваме във всички начинания за морското бъдеще на Родината.
Неусетно и преждевременно настъпват времена, когато за някой събития и явления вече говорим в минало време. За морала и доблестта обаче няма минало време. Има зрялост, има мъдрост, има и равносметка за стореното от нас. Има и задоволство, че сме отдали целия си съзнателен живот и съзидателен труд за благото на Родината. Дълбоко в сърцата не остарява онази воля и амбиция, които извисиха сътвореното от нас до разцвет на морската идея и практика. И ако се обърнем назад във времето, чувство на задоволство ще изпълни душите ни. Живяхме и творихме по гребените на житейската вълна и в бездните на трудностите , но колкото и да се взираме назад няма да открием дела от които да се срамуваме.
С 55 годишният ни юбилей отплава и половината от живота ни. Простете шегата! Колко ще бъде дълга втората половинка не знаем, но нека си пожелаем достойни старини и много достойни юбилей!
И въпреки че небосклона се спуска все по-ниско към хоризонта ни, нека щамбая сочи ход напред! “Малък”, “среден” или “пълен” – всеки според орисията и възможностите си, но напред.
Напред към здраве и дълголетие!
Напред към лично и семейно щастие!
Напред в духа и…самочувствието!
Честит юбилей!
От името на Инициативния комитет Васил Дачев
23 юли 2008
В а р н а
6. Изявление във връзка с опасността от закриване на Морско училище като самостоятелно висше военно училище
На вниманието на г-н Кирил Йорданов
Кмет на Община Варна
НЕ, НА НЕДОМИСЛИЕТО!
НЕ, НА БЕЗРАЗСЪДИЕТО!
Уважаеми господин президент на
на Република България,
Възпитаниците на 48-ми „Вапцаровски випуск” на Висшето Военно –морско училище „Никола Йонков Вапцаров” изразяват своето недоразумение и несъгласие по повод тенденциите за закриване на нашата Алма Матер.
В своето 127 годишно съществуване Морско училище се превърна в Огнище на морската култура и наука и в ковачница на високо квалифицирани кадри и верен страж на черноморските граници на Родината.
В звездния глобус на нашата Алма Матер всички випуски имат решителен принос за разцвета на Морската индустрия и военна мощ на отечеството. Само Вапцаровски випуск предостави на Родината над 400 морски специалисти, от които в динамиката на живота израснаха министри, генерални директори на стопански обединения, посланици, дипломати, търговски представители зад граница, адмирали, заместник командващи на ВМС, началници на училища и институти, директори на заводи в отбранителната промишленост, изявени специалисти в Морската наука, доценти, професори, писатели, поети.
По всички морета и океани капитаните и механиците от Български морски флот, Българско речно плаване, Океански риболов, Тексим, Булет, Пасажерското корабоплаване развявах флага на България и достойно защищават авторитета на България.
Решителен е приноса на випуските за превръщане на водния транспорт в желан партньор по всички морета и океани и удостояването на нашата Татковина за Морска държава.
Какъв по-ярък пример от това, че Морското училище е ковачница на достойни морски кадри, крепост на науката и че в това отношение Родината може и занапред да разчита на този вековен и предостоен морски институт?
В настояще време, когато светът е жаден за морски кадри, когато българските морски специалисти се ползват с международно признание и авторитет, когато младите специалисти се реализират веднага след завършване на образованието си, не е ли кощунство да се закрива ковачницата на морската слава на България и икономическото и укрепване?
Не ликвидация е необходима на Морската идея, наука и дело, а изготвяне на нова перспективна стратегия на морското образование в страната и да се увеличи броя на курсантите и студентите в Морско училище, като инвестиция и гаранция за възход на морската наука и цялостния прогрес на Родината.
Морско училище е храм и емблема на град Варна и ние решително се нареждаме под неговия флаг.
Изявление по поръчение на випуска: офицерите от запаса к.д.п. Васил Дачев, адмирал Емил Станчев, к.д.п. Недялко Кючуков, адмирал Румен Попов, кап. І ранг Николай Икономов, кап. І ранг Станил Станилов, к.д.п. Стефан Балев.
8. Слово по случай 10 години от създаване на
Асоциацията на възпитаниците на Морско училище
Уважаеми чеда на морето,
И аз като вас прекрачвам винаги парадния вход на нашата Алма Матер - Морското училище с трепет и вълнение. Всяка среща с училището и неговите възпитаници се превръща в празник. Думите бледнеят когато искам да изразя задоволството, че се виждаме читави и здравии, верни на дружбата ни, верни на своята любов към морето и морската идея. Ностоящето събрание е приятен повод да изразя своята своята благодарност към ръководството на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище, за това, че вече 10 години ни обединява и строява под своя флаг, че ни прави горди, че сме достойни възпитаници на едно от най-еродираните у чилища в страната, верни на Родината, на флага и на нашия патрон – Моряка, поетът, антифашиста Никола Вапцаров,
Безспорен е факта, че за тези 10 години, Асоциацията изигра съществена роля за организационното укрепване и обединяване хилядите възпитаници на училището под девиза “Чеда сме ние на морето” и на морската идея. За 10 годишният юбилей бяха достигнати значителни успехи съхранение на морската наука, разширяване хоризонтите на идеите и делата на Асоциацията в страната и зад пределите на Родината , в обсъждането на проблемите по на националната морска стратегия, в повишаване самочувствието ни като морски труженици и не на последно място в обединяването ни в едн а задружна другарска сплав специфична за честта на пагона на морските офицери за която, както бе казал поета, “бронебойни патрони няма открити”. Решителен е приноса на Асоциацията в доказването че Морско училище е крепост на морската наука и ковачница на достойни морски кадри и че Родината и занапред може да разчита на този вековен и предостоен морски институт
В десет годишното си плаване, Асоциацията не винаги имаше попътни ветрове. Понякога бяха малко и футовете под кила, но море без бури не съществува. Важното е, че Асоциацията все повече се утвърждава като обществен орган, който устоява и развива морските традиции и авторитет на страната на полагаемото и се ниво. Убеден съм, че както успехите, така и някой слабости ще бъдат преосмислени в б ъ дещия прогрес, а ние ще трансформираме нашата любов и убеждения в по-активни действия за изпълнение целите и задачите на Асоциацията за да се утвърди като кил и мостик на морската идея.
. Това което ме тревожи е, че в истинския курс който възпитаниците на училището и Асоциацията сме поели има не елиминирани девиации и склонения. Решение на Варненскиа апелативен съд ни задължава да се предприемат някой административно-юридически мерки. Доведени ли са те до знанието и отношението на членовете на Асоциация? Кога ще ликвидираме недомлъвките по отношение управленческата и финансова дейност, легитимността Управителния съвет на Асоциацията? Кога ще актуализираме Устава и Програмата на Асоциацията. Кога ще си подадем дружеска ръка за решаване на отново наболелите проблеми по отношение бъдещото на Училището и неговата съвест – АСОЦИАЦИЯТА. Убеден съм, че много лесно, колегиално можем да анализираме проблемите и да продължим с „пълен ход напред”
Извън полезрението на членовете на асоциацията остава и дейността на Акционерното дружество и перспективи за бъдещото и развитие.
Завършвайки искам да изкажа задоволството и благодарността си към създателите на Бюлетина на Морско училище. За кратко време той доказа достойнствата си необходимостта за съществуването си. Мое мнение е обаче, че малко помагаме на съставителите със обществено значими теми, събития, рубрики, маринистика. Необходимо е качествено подобряване на публикациите и редактирането на това толкова необходимо и уникално средство за морска информация и пропаганда на морската идея, съпътстваща широките фарватери на Морски вестник
Васил Дачев.