ПОБРАТИМИ С МОРЕТО

Слово по повод 55 годишнината от завършването на Висшето военно-морско училище от „ 48-ми Вапцаровски випуск”

Днес склянката на символичния ни кораб – Висшето военно-морско училище “Никола Йонков Вапцаров”, оглася простора с мощния си звън, за да отмери дълголетието на випуск “Вапцаровски”, който на 23 юли достойно чества 60 годишнината от летоброенето на випуска и 55 години от завършването му.

Празник e в душите ни. Горди и радостни сме, че 55 г. след присвояване на офицерските ни звания, можем да си стиснем десниците, да си припомним проплаваните години, в които изграждахме морската мощ на Родината и сплавта на нашата дружба.

Днес всички курсове на възпитаниците от 48-ми випуск се събират като в полюс в любимото ни Морско училище. Взаимното уважение, което питаем един към друг, чувството за изпълнен дълг и верността ни към морската идея, отново ни събраха пред паметника на нашия патрон – Моряка, антифашистът, поетът Вапцаров.

Тук, преди шестдесет години, кадетите от нашия челичен отряд, положиха кила на Випуск 48-ми и след етапното попълнение от курсанти и студенти, задружно и достойно вдигнаха ветрила на грота за овладяване на морската наука. Отново тук, преди 55 години, заредени с знание, дръзновение и амбиции, озарени от сиянието на „Вега”, всеки със свой халс и попътни ветрове пое курс в предизвикателствата и бурите на живота.

Известна е символиката на петте олимпийски кръга в спорта. С основание можем да заявим, че и Вапцаровският випуск е монолитно звено от пет Нептунови морски кръга: кадети, курсанти, специализанти в Съветския съюз, морски артилеристи и студенти от висшите учебни заведения на Родината. Сплотени като братя дръзновените юноши, „калени в бури ветрове”, изковаха монолитна сплав, наречена „48-ми Вапцаровски випуск”. Випуск, който предостави на Родината над 400 ентусиазирани морски офицери, завършил своята подготовка с отличен успех.

В звездния глобус на випуските на нашата Алма Матер няма малки и големи съзвездия. Всички випуски достойно озаряват хоризонтите над моретата и океаните. Със своята висока професионална и всестранна подготовка, култура, моряшка доблест и закалка, най-многочисленият Випуск 48 - ми се открои като един от флагманите в морската мощ и летопис на страната

Отличителна черна на випуск 48-ми не бе само инженерската диплома, но и многостранната им култура, монолитност, другарство и единство, вяра и верност към Морето-хранилник, морето-побратим. Випускът бе рожба на обществените условия на своето време и пренесе през годините и професионалното си, и обществено, и природно битие.

Нашето юбилейно шествие днес дефилира пред „Алеята на признанието и уважението” в крепостта на морската наука. Сведохме чела пред паметта на нашите командири и преподаватели, изпълнени с гордост, че сред бележитите колоси на морската наука е и барелефа на нашият съвипускник капитан І ранг, професор, доктор Емил Станчев.

В тези радостни минути, ние си спомняме с уважение за нашите преподаватели: Фурнаджиев, Симеонов, Пецов, Койчо Георгиев, Грамчев, Кукински, Левков, Пращинков и други, които ни научиха на морско четмо и писмо, на морско дело, на морска доблест, достойнство и родолюбие.

И днес козируваме пред своите командири офицерите Стирков, Стоян Кючуков, Георги Станев, Методи Трифонов,Георги Антонов...

Спомняме си с уважение и признателност за тях, за съвипускниците, които преждевременно отплаваха в мрачните води на небитието, без начертан обратен курс в живота. И днес ги чувстваме до нас в строя и в спомените си. За достойните личности няма забрава!

Сега, випускниците са строени под флага на юбилея и се вслушаме в тържествения звън на склянката!

Бяхме млади и красиви в юлските дни на 1953. Зорница озари стремежа ни по необятните хоризонтите на нашите мечти и дръзновения, за славата на флага и благоденствието на Родината.

Пророчески се оказаха за нас епичните слова на Вапцаров:

“Ние искахме нещо огромно, далечно,
ние искахме кораби като планини,
ние искахме далечни морета”

Не го искахме даром!

В своя творчески път, възпитаниците на „48-ми Вапцаровски випуск” се превърнаха в стожер на морската индустрия на родината и верен страж на черноморските ни граници. Подвластни на дълга, от строя на випуска израснаха отлични бойни командири на кораби във Военно морския флот, адмирали, началник щаб на ВМФ, дивизионни специалисти, командири и началник щабове на съединения, началници на отдели и служби в щаба и тила на флота, коменданти на гарнизони, специалисти, ръководители в заводи на отбранителната промишленост и „Флотски арсенал”, двама заместник командващи на ВМС, двама началници на Морско училище – всички със съществен принос за укрепване морската мощ на страната.

За най-добрите традиции на учебно-възпитателния процес в крепостта на Морската наука – Морското училище, имат съществен принос редица наши съвипускници, старши преподаватели, началници на катедри, доценти, кандидати на науките, професори, адмирали.

По сините паралели и меридиани на планетата нашите „магелановци” – капитаните и механиците от Български Морски Флот, Българско Речно Плаване, Океански риболов, „Тексим”, „Булет”, Пасажерското корабоплаване „Балканшип”, развяваха флага на България до всички кътчета на моретата и океаните. Наши съвипускници осъществиха първите български околосветски плавания, с лайнерът „Варна”, достигнаха Ледената граница на планетата в близост до Северния полюс и предадоха своя опит и знания на плеяди млади морски специалисти.

Решителен е и приноса на випуска за укрепването и превръщането на водния транспорт, в желан партньор по всички морета и океани. Най-отговорни постове в морската йерархия бяха поверени на наши съвипускници. Началници на отдели, търговски представители зад граница, членове на международни комитети по морска експлоатация, директори на Параходства, Генерални директори на Стопански обединения, административни и контролни органи по корабоплаване. Внесен бе български почерк в световната морска практика, удостоен с признанието на световни морски организации. Огромна е и заслугата на Вапцаровци в изграждането, експлоатацията, прогреса и удостояването на нашата татковина за Морска държава.

Курсовете в живота издигнаха редица наши съвипускници във висините на държавния, обществен и културен възход, икономиката и промишлеността на Република България. От монолитното ядро на випуска израснаха министри, дипломати, директори на производствени комбинати и заводи, лауреати на Димитровска награда, писатели, поети и преди всичко, и над всичко – достойни граждани на Република България.

Какъв по ярък пример от това, че нашата Алма Матер – Морското училище, е ковачница на достойни кадри, крепост на науката и че в това отношения Родината може да разчита и занапред на този вековен и предостоен морски институт.

Патронът на випуска ни – Никола Вапцаров ни вдъхновяваше и импулсираше в преодоляване на трудностите. Това не бе случайно явление. Малцина поети в света са постигнали бронебойна сплав между слово и дело. Малцина са, онези необикновени личности в историята на човечеството, чийто поетичен заряд и живот са слети в недосегаемо единство. Един от тях е Вапцаров - поетът-моряк, поетът-антифашист. Неговите песни, родени от страданията, копнежите и борбите на живота сами създават живот, защищавайки името на човека, защищавайки човешкото в човека. В това отношение Вапцаров е измерим само с поезията и делото на Ботев – два колоса, проникнали в най-дълбоките потребности на своите бурни епохи, два титана, отразили най-ярко, патоса на революционната действителност, и осветили със смъртта значимостта на идеите, за които са живели и воювали.

В поетиката на Вапцаров блика дванадесет бала любов, любов към човека, любов към живота, любов към необозримата шир на морето. Неговата поезия го превърна в нововременен Прометей, възправен срещу света на насилието и мракобесието. Гордеем се с присъдената му Световна награда за мира, в челния отряд до другите титани на прогреса: Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик, Пол Робсон, Пол Юлоар, Жан Ефел и други знаменити архитекти на нашата епоха.

Гордеем се, че нашият випуск „ взе зрънца от неговата вяра” и че в денят на производството на випуска бе удостоен с неговото име, а незабравимата баба Елена Вапцарова ни обяви за свои синове.

В памет на своя патрон Вапцаровци випускът издигна монолитни паметници на Моряка пред Дома на архитекта в град Варна, в ресторант “Грозд” (сега Димят) – там където е Вапцаров произнася огненото си слово при завършването на Морското училище, изградихме мемориална плоча в сградата на 8-ми полк, където е учил поета. Венец на признанието са сътворените от випуска орелефи на Вапцаров – първият изграден на пилотската кула в пристанище Варна, където и днес Моряка символично посреща и изпраща българските кораби по сините меридиани на планетата, и копие пред родната къща на поета в град Банско. Тези паметници и днес напомнят на поколенията неговите безсмъртни думи:

„ ...но в бурите ще бъдем пак със теб,
народе мой,
защото се обичаме”

Времето от незабравимите курсантски години, до годините когато пуснахме тежки котви в житието, отлетяха като комета във висинето. Под кила се изнизаха десетилетия. Мъдростта ли, удоволствията ли, грижите, или солените плиски на моретата и океаните, посребриха перчемите ни. Сега вечерницата се задържа малко повече над небосклона ни. Зорница, или вечерница обаче, звездата бе съпричастна на нашия ентусиазъм, на нашите стремежи, на нашия труд и осветява фарватерите на честния ни и достоен път.

Сега, когато навлизаме в широтите на зрялата възраст, в “по-спокойните” дни на втората младост, всеки от нас си прави равносметка за цената на устрема, порива, волята и съзнанието с които отплавахме по меридианите на живота. Осъзнали сме що е истина, що е заблуда и не можем да не отчетем, че ентусиазма ни не е бил безплоден. Изграждахме прогреса от нулата – достигнахме висоти.

Неизмерими бяха достойнствата на нашия труд, неоспорими постигнатите резултати. Съответстват ли те на плодовете които сега берем? Историята ще отговори! Тя е призвана да бъде съдник, но ще бъде ли?

Повратностите в икономическия и политически живот на страната не тежат на нашата съвест. Нам бе съдено да се родим в бурно време, да възмъжаваме, понесли на плещите си и добродетелите, и трудностите на епохата. Живяхме достойно и сега незаслужено понасяме горчивини на съвремието и неблагодарността за това което сътворихме. Не можем да бъдем упрекнати в предубедена гражданска и политическа тенденция. Ние изпълнихме своя дълг и оставихме следа в паметта на Родината. И днес се отнасяме с необходимата отговорност към проблемите на нацията и морската идея. Активно поддържаме инициативите на Асоциацията на възпитаниците на морското училище за възхода на морската наука и образование. И не само защищаваме тези клаузи, но активно, участваме във всички начинания за морското бъдеще на Родината.

Неусетно и преждевременно настъпват времена, когато за някой събития и явления вече говорим в минало време. За морала и доблестта обаче няма минало време. Има зрялост, има мъдрост, има и равносметка за стореното от нас. Има и задоволство, че сме отдали целия си съзнателен живот и съзидателен труд за благото на Родината. Дълбоко в сърцата не остарява онази воля и амбиция, които извисиха сътвореното от нас до разцвет на морската идея и практика. И ако се обърнем назад във времето, чувство на задоволство ще изпълни душите ни. Живяхме и творихме по гребените на житейската вълна и в бездните на трудностите , но колкото и да се взираме назад няма да открием дела от които да се срамуваме.

С 55 годишният ни юбилей отплава и половината от живота ни. Простете шегата! Колко ще бъде дълга втората половинка не знаем, но нека си пожелаем достойни старини и много достойни юбилей!

И въпреки че небосклона се спуска все по-ниско към хоризонта ни, нека щамбая сочи ход напред! “Малък”, “среден” или “пълен” – всеки според орисията и възможностите си, но напред.

Напред към здраве и дълголетие!

Напред към лично и семейно щастие!

Напред в духа и…самочувствието!

Честит юбилей!

От името на Инициативния комитет: Васил Дачев

23 юли 2008
В а р н а