Съдържание на втора глава:
2.1. Информационни пространства и услуги
2.2. World Wide Web пространство
2.3. World Wide Web технология (световна паяжина)
2.4. Универсален указател (локатор) на ресурсите в Web (URL - Uniform Resource Locator)
2.5. Достъп до информацията в Web-пространството ( Технология "клиент-съвър")
2.1. Информационни
пространства и услуги
Съществуват множество определения на световната мрежа Internet. Във всяко едно от тях се акцентира на един или друг аспект на мрежата.
Например в определението "Internet е множество от информационни услуги, предлагани от взаимно свързани компютърни мрежи, обхващащи целия свят" се акцентира на информационните услуги и тяхното местонахождение.
В друго определение "Internet е обща среда за комуникации и дейност, чрез групата протоколи TCP/IP" се посочва, че в основата на функционирането на мрежата са протоколите TCP/IP.
В определението "Internet е начин на общуване между хората в така нареченото киберпространство" се акцентира на социалния аспект на мрежата. Под понятието "киберпространство" се разбира целия информационен ресурс на мрежата.
Независимо от различните акценти в многобройните определения за мрежата във всяко едно от тях по различен начин се подчертава, че това среда в която се осъществява обмен на информация.
Информацията, която се обменя в е разнообразна по своя характер. Тя се съдържа в текст, графични обекти, звук, видео и др.
Информационния ресурс на Internet се съхранява на милиони компютри, с различни възможности и предназначение.
Практически безкрайният обем информация в Internet се променя във всяко отношение много динамично. Във всяка секунда настъпват промени в този огромен обем информация. Част от информацията се обновява, друга част отпада, а също така се появява съвършено нова информация.
Тези особености на информационния ресурс на Internet поставят за решаване два основни проблема. Първият е свързан с използване на рационални начини на организиране и съхраняване на информацията, а вторият с достъпа и ползването на информационните ресурси.
Разбирането на същността на тези два проблема е абсолютно необходимо за разбирането на функционирането на мрежата и за ползването на информационните й ресурси от потребителите на мрежата.
Информацията, която се намира в Internet най-често се нарича "информационен ресурс" на мрежата. Целият информационен ресурс образува така нареченото "киберпространство". Във връзка с информационния ресурс на Мрежата се използва и понятието "информационни услуги" или "услуги". В този случай се акцентира на начинът и вида на получаваната информация от Мрежата.
Считаме, че от гледна точка на изясняване на принципите на функциониране на Мрежата (от потребителска гледна точка) е по-подходящо използването на понятието "информационен ресурс".
В процеса на развитието на Internet са били разработвани и приети като стандарт различни начини за организиране съхраняването на информацията.
Някои от начините, на различни етапи от развитието на мрежата, са били основни. Но се появяват и нови, които допълват и разширяват съществуващите. Някои от новите начини на даден етап се превръщат в основни.
В зависимост от начина на организиране,начина на достъп и начина на получаване (обмен) на информацията целият информационен ресурс се разделя на отделни информационни области (пространства). На тези пространства съответстват определени услуги на потребителите.
Основните информационни пространства и съответните на тях услуги в Internet на настоящия етап от развитието на Мрежата са следните:
FTP (File Transfer Protokol) пространство (услуга)
Информацията в това пространство се съхранява във вид на директорни структури и файлове, съхранявани в тях. Във файловете може да се съхранява различна по своя характер информация: програми, текст, графични обекти, звук или видео.
В това пространство информацията се обменя чрез трансфер (копиране) на файлове от компютрите на които се съхраняват те на компютрите на потребителите на мрежата.
Достъпът до това пространство и трансфера на файлове се осъществява чрез специален протокол FTP.
FTP осигурява получаването на FTP услуга.
Gopher пространство (услуга)
Информацията в пространството е организирана във вид на менюта. Като правило това са йерархични (каскадни) менюта, придвижвайки се по които се достига до конкретен източник на информация (документ) .
Достъпът до Gopher пространството и обмена на информация в него, т.е. Gopher услугата, се осъществява чрез специален протокол (в допълнение на протоколите TCP/IP) наречен Gopher.
Telnet пространство (услуга)
Това пространство се образува от достъпната информация, разположена на компютри, позволяващи на потребителите на Мрежата да включват своите компютри като отдалечени терминали.
След свързването на потребителски компютър към компютър от това пространство потребителят получава достъп до разрешената за ползване информация, разположена на този компютър.
Протоколът чрез който се осъществява превръщането на потребителски компютър в отдалечен терминал към компютър от Мрежата се нарича Telnet.
Usenet (Newsgroups) пространство (услуга)
Тази услуга дава възможност на потребителите на Мрежата да обменят информация, свързана с общност на интересите им. Потребителите,които обменят информация от една област образуват условно казано група от потребители с еднакви интереси. Затова тези групи се наричат групи по интереси или групи за новини.
Структурата на групите по интереси, т.е. на информацията в това пространство, е организирана в йерархична структура. Започвайки от няколко области на най-високото ниво се достига последователно до информацията (документите) на най-ниско ниво (документи с информация по тесен кръг проблеми от дадена област).
Mail пространство (матрица) или E-mail услуга
Тази услуга, която е известна като "електронна поща" е най-старата в Internet и изобщо в мрежите. Тя е една от най-използваните в Internet. Обменът на съобщения по електронната поща се осъществява между потребители на Мрежата, които имат пощенски адреси. Понякога съвкупността от всички пощенски адреси в Мрежата се нарича матрица.
2.2. World Wide Web пространство
World Wide Web или просто Web пространството е организирано на основата на технологията на хипервръзките.
Това пространство, поради удобствата,които предоставя на потребителите, е най-обширното на настоящия етап на развитие на Internet. То е толкова разпространено, че за много потребители Internet е Web пространството.
Достъпът до ресурсите в Web пространството и обмена на информация се осъществява с протокола HTTP (Hiper Text Transfer Protokol - протокол за трансфер на хипертекстове).
Поради особеното място, което има в Internet Web пространството то се разглежда по-подробно в следващия параграф.
В Internet съществуват и други информационни пространства (услуги). Появяват се и нови.
Една такава разпространена услуга е IRC (Internet Reeal Chat). Тази услуга позволява да се водят "разговори" (предимно чрез текст) между потребители на мрежата в реално време.
Още по-нова услуга, която навлиза все по-широко е провеждане на телефонни разговори или на видеоконференции, в които участват потребители от произволно място в Мрежата.
Започва да намира приложение и услуга, която позволява да се наблюдават в реално време различни обекти,процеси и явления.
Необходимо е да се подчертае възможността , една и съща информация (данни) да присъства едновременно в различни пространства. Например конкретен документ с дадено съдържание може да се намира в FTP пространството във вид на файл и в Web пространството като електронна публикация.
Тази възможност условно е показана на фиг. 2.1
Фиг. 2.1
Фиг. 2.1
На фиг. 2.1 е показано едновременно присъствие на документи в Web пространството и в FTP, Gopher и Telnet пространствата. Естествено възможно е и друго съчетаване между различните пространства.
2.3. World Wide Web технология
(световна паяжина)
През 1991 г. Тиим Бърнърс-Лии и други учени от Европейската лаборатория по практическа физика (CERW) в Женева създават нова технология Web като метод за организиране,обединяване и обмен на свързана по между си информация.
Тази технология започва да се използва широко от учените за обмен на информация, разположена на отдалечени компютри.
Web технологията навлиза бурно в Internet. Това се отнася особено за периода след 1993 г., когато беше създадена програма с графичен потребителски интерфейс , осигуряваща бърз, лесен и приятен достъп до ресурсите в Web пространството .
Идеята за хипертекст и хипервръзки не нова, но нейното реализиране в електронни документи (електронни публикации) разкрива огромните й възможности и удобства за достъп до информация на компютри, практически намиращи се на произволно място по Земята, и свързани в Internet.
Хипервръзката с друг електронен документ се осъществява чрез специално маркиране на отделни думи, графични изображения или други елементи, разположени в документа, който се наблюдава в даден момент.
Маркираните елементи на документа се отличават от останалите по цвят, наличие на подчертаване,шрифт и други начини на изобразяване.
Маркирането на елементи в електронна публикация, чрез които се реализират връзки с други документи се осъществява с възможностите на езика за създаване на хипертекстове- Hipertext Mark-up Launguage - HTML.
Електронните публикации (документи) в Web пространството се създават на основата на езика HTML. Те се наричат HTML документи.
Обикновено HTML документите се наблюдават в графична среда (графичен потребителски интерфейс) при посочване с показалеца на мишката на елемент чрез който се осъществява връзка с друг документ, показалеца се превръща в вид на ръка със сочещ показалец . При натискане бутона на мишката (като правило левия бутон) се осъществява връзката с документ, който може да се намира на компютър отдалечен на хиляди километри от потребителския компютър, а може да бъде и на компютъра на потребителя и даже да се осъществи връзка в рамките на документа,който се наблюдава в момента.
При първоначалното използване на идеята за хипертекст наистина връзките са се осъществявали от текстови документи към други текстови документ. На следващите етапи на използване, и особено в Internet, връзките се осъществяват и към мултимедийни публикации, съдържащи графика, звук, анимации и видеообекти. Затова понякога се счита, че Web в Internet представлява глобална мултимедиини система.
Една от характерните особености на Web пространството е, че от него може лесно да се осъществи връзка и достъп до информационните ресурси от другите пространства.
Това се осъществява много лесно чрез клиентските програми за достъп до ресурсите в Web пространството. Схематично тази възможност на Web пространството е показана на фиг.2.2.
Фиг. 2.2
Клиентските програми чрез които се осъществява достъп до информационните ресурси в Web пространството се наричат Web браузъри или само браузъри.
Достъпът към другите пространства с Web браузърите се реализира като се използват съответните протоколи за тези пространства.
2.4. Универсален указател
(локатор) на ресурсите в Web (URL - Uniform Resource Locator)
Всеки източник на информация в Internet има уникален адрес. IP адресите, разгледани в първа глава, се използват за връзка между компютрите на мрежата. Както беше посочено пак там за удобство на потребителите на мрежата се използват DNS адреси (имена).
В основата на URL, които се наричат URL адреси, DNS адресите.
Общата структурата на URL адрес е показана на фиг.2.3
Фиг. 2.3
Първият елемент в URL адреса е обозначението на протокола на за достъп до конкретно информационно пространство в Internet ( http. ftp, gopher, news, mailto, telnet).
След името на протоколите news, mailto и telnet се поставят само двуеточие (:), след имената на другите протоколи се поставят след двуеточието две наклонени на дясно черти,както е показано на фиг. 2.3.
Структурата на DNS адреса или името на компютъра на който дадения документ е показана на фиг. 1.1.
Пътят на достъп до директорията (папката) в която се намира документа представлява последователност от имената на папките в структурата на папките на компютъра, като между имената на папките в последователността се поставя наклонена черта на дясно (/).
Последният елемент в структурата на URL адреса е името на файла, който съдържа конкретния документ.URL адресите
Често URL адресите ( от Web пространството) завършват с името на директорията последвано от наклонена черта, в която е документа, без да се посочва име на файл.
В този случай по подразбиране се търси в директорията файл с точно определено име (index.htmlили index.htm)
Примери на URL адреси:
http://www.naval-acad.bg/ -адрес на Web сървъра на ВВМУ;
ftp://ftp.naval-acad.bg/ - адрес на FTP сървъра на ВВМУ;
http://www.government.bg/bg/index.html - адрес на първата (началната) страница на Правителството на Република България
2.5. Достъп до информацията
в Web-пространството ( Технология
"клиент-съвър")
Под израза "достъп до информацията" се разбира процеса на установяване на връзка с компютъра, на който се намира желаната информация, извличане, получаване и изобразяване на информацията на потребителския компютър.
В основата на тези процеси е технологията "клиет - сървър".
Под понятието "сървър", най-често, се разбира компютър на който се съхранява информация, предназначена за използване от потребителите на Мрежата. За да бъде по-точно определено това понятие трябва да се допълни, че на тези компютри трябва да е инсталиран специален програмен пакет, който в зависимост от предлаганата услуга се нарича съответно "Web сървър", "FTP сървър", "E-mail сървър" и т.н. .
"Клиент" се нарича компютър на потребител от мрежата, на който са инсталирани клиетски програми: Web клиент (браузер) - за Web пространството, FTP клиент - за FTP услуга и т.н.
Реализирането на технологията "клиент - сървър" за Web пространството схематично е показано на фиг. 2.4.
Фиг. 2.4
Извличането или получаването на информация (документи) от Web пространството се осъществява на няколко етапа. Тези етапи са следните:
1. Изпращане на http - заявка от потребителския компютър (клиентски компютър) с помощта на клиентската програма (Web браузер) до сървър от Мрежата, притежаващ точно определен уникален URL адрес.
В заявката се съдържа и адреса на клиентския компютър.
На фиг.2.4 http - заявката е до Web сървъра на ВВМУ, който има URL адрес http://www.naval-acad.bg/.
2. Установяване на връзка с Web сървъра, със зададения в http - заявката URL адрес.
3. Обработка на заявката от програмите на Web сървъра, която основно се заключава в намиране на указаният в URL адреса файл и изпращането му по Мрежата на адреса на клиентския компютър.
Тъй като в URL адреса, посочен на фиг. 2.4, няма посочено име на файл по подразбиране се търси в съответната директория (папка) на сървъра файл с име index.html или index.htm. Затова http - отговора съдържа този файл.
4. http - отговора (файл index.html) се придвижва по Мрежата до клиентския компютър, изпратил заявката.
5. Получаване на отговора от клиентския компютър.
6. Изобразяване съдържанието на отговора (в случая файл index.html) в работното поле на Web браузера.
7. Прекратяване на връзката с Web сървъра, посочен в URL адреса на http - заявката.
Посочената последователност на етапите е до известна степен условна. Това е така защото някои от тях се осъществяват паралелно.
Успешният достъп до конкретен Web документ и неговото получаване на клиенски компютър се реализират само при успешно изпълнение на операциите на всички етапи.
Например, ако е допусната грешка в URL адреса - няма да се осъществи връзка с несъществуващ сървър или няма да се намери грешно зададен документ; ако има проблеми при движение на заявката или отговора по Мрежата - няма да се установи връзка или няма да се получи отговор; ако има проблеми с обработката на заявката на сървъра - няма да се получи отговор и т.н.
Независимо от изключителната сложност на Internet, като мрежа, и сложността на нейното функциониране надеждността на работата й е сравнително висока.
Нормално е, при правилно манипулиране на потребителя с Web браузера и безгрешно задаване на URL адреса, да се получи указания в URL адреса Web документ.
По аналогичен начин се получава информация и от другите информационни пространства на Мрежата.
Разликата е във вида на адреса (използване на съответният за дадено пространство протокол) и във вида на получената информация.
Например, при FTP пространството в работното поле на клиентската програма се изобразява структура от директории имена на файлове, разположени в тях.
От изложеното в тази глава се вижда, че за да се работи ефективно в Internet е необходимо да се познават и използват много добре клиентските програми.
Както беше посочено чрез Web клиентските програми (браузери) може да се осъществи достъп и до другите информационни пространства. Затова следващите три глави са посветени на разглеждането на браузерите.