МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ОЦЕНКАТА НА СРЕДАТА ЗА СИГУРНОСТ В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН

Б. Медникаров, Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", Варна

METHODOLOGICAL BASIS OF THE ASSESSMENT OF THE SECURITY ENVIRONMENT IN THE BLACK SEA REGION

Boyan K. Mednikarov, Naval Academy “N. Y. Vaptsarov”, Varna

Abstract: The paper examines the topical issue of synthesis of a security environment assessment methodology in
the context of the Black Sea region. It achieves the following research tasks: First, it defines the terms “security” and
“maritime sovereignty protection”, which underlie the research. The various types of negative effects on the security
environment are detailed, such as: challenges, risks, threats. A Method for assessment of the security environment in
the Black Sea region is proposed. Aspects of the analysis of the Black Sea region security environment are discussed.
Key words: security environment assessment methodology, the Black Sea region, maritime sovereignty protection,
challenges, risks, threats.

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Изследването на средата за сигурност и оценката
на нейното влияние върху националната сигурност (в
т.ч. и върху защитата на морския суверенитет) е необ-
ходимо да включва анализ на много широк спектър
от проблеми. Поради тази причина теоретиците на
сигурността издигат тезата, че от гледна точка на въз-
можностите за изследване най-приложим е методът
на системния инженеринг, който в най-пълна степен
удовлетворява изискванията за комплектност и дъл-
бочина [4]. Този метод се основава на принципите на
общата теория на системите и тяхната динамика.
Освен това той е свързан със системния анализ и син-
тез. Прилагането му се аргументира от разбирането,
че проблематиката на сигурността обхваща сложни
социални феномени, включително най-голямата со-
циална система – тази на международните отношения
- и специфичната за всяка държава национална со-
циална система, които като цяло, влизат в категорията
“големи сложни системи”. Прилагането на системния
анализ дава възможност да се осветяват и разглеждат
различни свойства на тези системи, техни особености
и канали на проявление в различни условия. По този
начин може да се изследва взаимодействието между
“актьорите” в различните системи, да се прогнозира
тяхното поведение и да се предвиждат възможните
резултати от използването на различни инструменти
на политиката на сигурност в различни ситуации и за
постигането на различни цели [3].

2. ИЗЛОЖЕНИЕ

Теоретичното обосноваване на методологичните
основи на оценката на средата за сигурност в Чер-
номорския регион изисква решаването на широк кръг
проблеми, сред които на първо място е уточняването
на използвания понятиен апарат, свързан със сигур-
ността, националните интереси и тяхната защита.
Сигурността е едно от най-често употребява-
ните и многозначни съвременни понятия. Неговата
проблематика обхваща както най-голямата социална
система – тази на международните отношения, така и
практически всички страни на националния социум.
Стремежът към сигурност е постоянно и характерно
човешко свойство, появяващо се при всички форми
и начини на поведение на хората. Същевременно си-
гурността е конституционно регламентирано човеш-
ко, гражданско право. Думата “сигурност” може да
се разглежда и като пример за прилагане на идеята за
положителни социални, стопански и жизнени условия
и обстоятелства.
В научната литература са налице много на брой
определения за сигурността.
Българският тълковен речник разглежда сигур-
ността като увереност, безопасност, защитеност, на-
деждност, гарантираност, осигуреност [5].
В енциклопедичните речници преди всичко се
набляга на нейния психологически момент: “....спо-
койно душевно състояние на онзи, който смята, че
няма нищо от което да се страхува...” [25].
Едно от най-често цитираните определения за
сигурността, с претенция за експертност, е на Гион
Греен (Gion Green) “...Сигурността във философски и
в семантичен смисъл предполага стабилна, относи-
телно предсказуема среда, в която индивидът или гру-
пата могат да преследват своите цели без разрушения
и вреди и без страх от тяхното възникване.” [17]. Ана-
лизът на това определение разкрива както психо-
логическия момент, така и стремеж към описание на
разрушения и вреди, макар че и двете са частен случай
на въздействията, свързани със сигурността и съвсем
не ги изчерпват.
Обзорът на наличната литература и многообра-
зието от определения позволява да се направи изво-
дът, че дефинирането на понятието “сигурност” си оста-
ва твърде спорадично и като цяло неубедително [7].
Решаването на този проблем налага да се търси
универсално дефиниране на сигурността, като по този
начин да се отговори на изискването за максимална
валидност. Това може да се осъществи от позицията
на Д. Йончев, че сигурността е едно от нещата, с които
се описва присъствието. Според него за присъствието
са присъщи следните характеристики:
- налице са непрекъснати въздействия върху при-
252
състващия;
- въздействията идват от различни точки на про-
странството (макар че могат да се разделят на вътреш-
ни и външни), което дава основание съвкупността от
тези точки да се определи като среда на присъствието;
- присъстващият има активно отношение към
своята среда и тази негова активност е насочена към
поддържането на някакво приемливо от него състоя-
ние.
Тези характеристики дават възможност да се де-
финира по възможно най-универсален начин сигур-
ността, като състояние на присъстващия, който
упражнява задоволителен контрол над въздей-
ствията върху него. Или сигурността означава със-
тояние на задоволителен контрол над въздействия-
та върху присъствието [7].
Анализът на определението, дадено от Д. Йончев,
позволява да бъдат разкрити следните негови предим-
ства:
- осигурява се пълен обхват на употребите на по-
нятието “сигурност”;
- разкрива се релативистичния характер на сигур-
ността (няма сигурност въобще, тя винаги е такава
само по отношение на нечие конкретно присъствие);
- сигурността се поставя в зависимост от средата
и собствения капацитет;
- позволява въвеждане на конкретни параметри
за всеки отделен случай.
Следователно тук се предлага системно и универ-
сално дефиниране на сигурността с ключови понятия
“конкретно присъствие”, “среда (източник на въздей-
ствията)”, “контрол” и “активност”.
Особен момент на анализираното разбиране на
сигурността е способността на присъстващия да по-
нася отговорността за поддържането на присъствието
в зададените параметри или да ги променя целенасо-
чено.
Прилагането на това разбиране за сигурността по
отношение на морската сигурност (сигурността, свър-
зана с морските пространства на страната) позволява
да се формулира ново тълкувание и на защитата на на-
ционалните интереси в т.ч. и на морския суверенитет.
Съгласно Българския тълковен речник “…защи-
тата е липса, ограничаване на опасността или пред-
пазване от вреда, беда, неприятност; отбрана…”
[5]. При този лексически начин на изразяване може
да се направи изводът, че в контекста на сигурността
(в частност на морската сигурност) понятието “защита”
се свързва с липса, ограничаване или предпазване от
неблагоприятните въздействия върху присъствие-
то в определена среда.
За разкриването на съдържанието на понятието
може да допринесе и направеното от В. Томов разгра-
ничение между понятията “защита” и “безопасност”
[14]. Той ги определя като неравностойни по отно-
шение на създаването, като счита, че създаването на
безопасност се изразява в отстраняване на опасните
изходи на дадена система без да се познават компо-
нентите на средата, в която тя функционира. Ако това
се постигне, то средата е в безопасно състояние и не е
необходимо по-нататък да бъде изследвана. Създава-
нето на защита изисква да се определят опасните
входове, действащи върху конкретна система (подсис-
теми, елементи), с цел да се отстрани опасността само
по отношение на нея, но не и спрямо съседните, взаимо-
действуващи системи, които също могат да бъдат застра-
шени. Това изисква и конкретизиране на мястото на
оценяващия субект. Авторът определя, че безопасност-
та е ориентирана към причините, а защитата - към дей-
ствията. В случаи когато не е възможно да се постигне
безопасност, проблемът се преобразува в защита.
В резултат на направения анализ на интерпретации-
те на разгледаните понятия защитата на морския суве-
ренитет може да се дефинира като действия по не-
допускане, ограничаване или предпазване от небла-
гоприятните въздействия върху присъствието на
държавните институции, неправителствените орга-
низации, физическите и юридическите лица в средата,
асоциирана с морските пространства на страната,
с цел достигане на задоволителен и непрекъснат кон-
трол над тези въздействия.
Дефинирането на защитата на морския сувере-
нитет в този аспект предполага по-задълбочен анализ
на понятията, характеризиращи средата.
Средата има две основни състояния – норма и
криза. Те са такива от гледна точка на сигурността –
наличието на задоволителен контрол означава, че сре-
дата е в норма, а загубата на контрола, че средата е кри-
зисна, т.е. че се намираме в криза.
В норма различаваме три типа въздействия на
средата – предизвикателства, заплахи и рискове. Раз-
криването на съдържанието на тези понятия ще бъде
направено във втора глава.
Що се отнася до кризата, за нея специалистите
са единодушни, че се разглежда в цикъл, съставен от
превенция, същинска криза и възстановителен период,
преминаващ в превенция и т.н.
Един от актуалните варианти на отношението към
сигурността, който пряко касае и защитата на морския
суверенитет, е политиката на изграждането й във вид
на “мрежа от мрежи”. Това поставя въпроса за нивата,
обхвата и преливане на силите, средствата и дейности-
те заедно с развитието на ситуацията. Да се реализира
подобна структура е равносилно да се извърши дълбо-
чинна трансформация в сигурността. Това е съдър-
жанието на една съвременна политика1 на сигурност.
Липсата на политика в сигурността се открива по от-
1 Това е политика, защото трябва да се извърши преминаване
(което съвсем не е без съпротиви и безболезнено) от верти-
калния принцип на публично администриране към мрежо-
вия принцип. При това тук не става дума за механична за-
мяна на един тип ведомства с друг, а за съчетаване на съще-
ствуващото с елементите на новосъздаваното, в продълже-
ние на години и десетилетия. Именно това е политическа стра-
тегия, това е действителна политика. - Бел. авт.
253
съствието на подобни обхватни замисли за нейното
преструктуриране, което да я адаптира към промене-
ните глобални условия.
Разглеждането на защитата на морския сувере-
нитет като особена функция на държавното управле-
ние, насочена към отстояването на националните инте-
реси предполага да се дефинира понятието “нацио-
нални интереси“. Основание за това дава фактът, че
този термин се характеризира със значителна неопре-
деленост, като повечето учени предпочитат да пред-
ложат свое удобно определение за понятието “нацио-
нални интереси”, без да се съобразяват с мнението на
другите автори2 . Представителите на школата на “идеа-
листите” смятат, че при определяне на националните
интереси основна роля трябва да играят етиката и мо-
рала, произтичащ от националните ценности. “Реа-
листите” утвърждават схващането, че основна цел на
националната държава трябва да бъде увеличаването
на нейната мощ. Тук възниква въпросът съществуват
ли обективни неизменни национални интереси за да-
дена конкретна страна или формулирането на нацио-
налните интереси е резултат от политически процес и
поради това периодически се изменят [11].
В. Рачев и Г. Бахчеванов [12, с. 64] разглеждат на-
ционалните интереси като потребностите и жела-
нията на нацията в контекста на международната
обстановка, които дават направленията за дей-
ствия и се явяват основа за определяне на национал-
ните цели и формулирането на политика и страте-
гия за национална сигурност.
Изследвайки природата на националните инте-
реси авторите разкриват разликата между национални
и обществени интереси [12, с. 64,65], при което:
Обществените интереси са свързани повече с
вътрешното благополучие на обществото. Те се защи-
тават от съвкупност от закони и избрани официални
лица, задължени да следят за тяхното изпълнение.
Националните интереси са свързани повече с
външното обкръжение. Повечето суверенни държави
оставят за себе си правото за окончателно решение,
как да действат на международната арена.
Прилагането на тези постановки по отношение
на защитата на морския суверенитет налага в настоя-
щото изследване да се възприеме по-широко разби-
ране за национални интереси, като те се асоциират
освен с потребностите и желанията на нацията в
контекста на външното обкръжение, така и с недо-
пускане нарушаване на националните правни норми,
свързани с НМП, от местни юридически и физически
лица.
Пристъпвайки към конкретното теоретично обос-
новаване на методологичните основи на оценката на
средата за сигурност в Черноморския регион трябва
да се отбележи, че Н. Слатински предявява специални
изисквания към изследването на обект като средата
за сигурност. Той счита, че този обект трябва да отгова-
ря на следните четири условия [13]:
1) Разглеждането на свързаните с обекта явления
и свойства са обединени в система и не могат да бъдат
анализирани разпокъсано и хаотично;
2) Обектът се разглежда като процес. Така се изу-
чава развитието му във времето, вместо някакво не-
гово моментно състояние;
3) Във всички действия, връзки и отношения, на
които обектът е функция, в които той встъпва или по-
ражда, се търси логика;
4) Въведена е определена степен на абстрактност,
т.е. отделяне на същественото от несъщественото, от-
късване от емпиричното и конкретното, за да се хвър-
лят мостове към други области на познанието и да се
ползват идеи от тях.
Освен това при оценката на средата за сигурност
трябва да се отчита постановката, че в експертната
литература сигурността често се разслоява на пет рав-
нища – лична, групова, държавна, регионална и све-
товна, като първите три дават съдържанието на нацио-
нална сигурност, а последните три на международ-
ната сигурност3 [13, с. 44-46].
На базата на тези общотеоретични постановки
може да се пристъпи към решаването на няколко важ-
ни проблеми, свързани с методологията на оценката
на средата за сигурност в Черноморския регион, а
именно: разграничаване на видовете въздействия вър-
ху присъствието в средата за сигурност; избор на ме-
тод за оценка на средата за сигурност; определяне на
формата на анализа на средата за сигурност в Черно-
морския регион.
2.1. Разграничаване на видовете въздействия
върху присъствието в средата за сигурност
Оценката на влиянието на средата за сигурност
изисква ясно и точно да се разграничат видовете въз-
действия, които по принцип могат да повлияят на
присъствието. Традиционно тези въздействия се асо-
циират с понятията “рискове” и “заплахи”, като в някои
публикации като такива се разглеждат и «предизви-
кателствата». Дотолкова, доколкото в наличната лите-
ратура се срещат различни интерпретации на поня-
тията, а също така много често те се използват и като
синоними решаването на задачата по тяхното разгра-
ничаване придобива важно методологическо значе-
ние за настоящото изследване.
В семантиката на термините “риск” и “заплаха”
съществува неделима връзка [3].
В известните източници понятието “риск” се
разглежда по различен начин. Българският тълковен
речник го дефинира като “възможна опасност” [5].
Според други автори рискът е: “2 Опит за внасяне на яснота в повдигнатия въпрос може да се съзнателно излагане
намери в книгата на Donald Neuhterlein, America Recommitted:
United States National Interests in a Restructured
World. - Бел. авт.
3 Г. Бахчеванов разглежда сигурността като вътрешна и
външна [3].
254
на възможна опасност при преследване на определена
цел и при очакване на евентуална изгода” [9] или “мяр-
ка на потенциална невъзможност да бъде постигната
крайната цел” [8, с. 33].
Ръководството за управление на риска в армията
на САЩ Field Manual 100-14 Risk Management дефи-
нира риска като “...шанс за опасност или лошо стече-
ние на обстоятелствата; вероятността да се получи
нараняване или на загуба от опасност; нивото на риска
се изразява чрез вероятността за опасност и тежестта
на последиците...” [16].
Документът “Оценка на рисковете в Черно мо-
ре”4 определя, че рисковете в морето включват всички
действия, които могат да бъдат извършени преднаме-
рено или по непредпазливост и да доведат до наруша-
ване на закона и реда, както и да причинят определени
вреди на хора, имущество или на средата в морските
пространства [20].
От приведените определения става ясно, че рис-
кът е събитие, което е свързано с някакъв целенасочен
процес и неговото сбъдване води до нежелани резул-
тати. Същевременно се налага изводът, че това събитие
е следствие от избора на модела, по който се развива
процеса, в рамките на който то възниква [2].
Заплахата се определя от Българския тълковен
речник като “...възможност, вероятност да се случи
нещо лошо; угроза...” [5]. Срещат се и други дефини-
ции като “...обстоятелства, дефекти или събития, които
потенциално могат да причинят щета...” [24] или
“...способ или средство за използване на уязвимо мя-
сто...” [25].
Й. Аврамов интерпретира заплахата като термин,
който разкрива, че потенциални деструктивни факто-
ри са се активирали, но целта, формата и времето на
тяхното въздействие не са ясно дефинирани. Той счита,
че с разглежданото понятие се изразява обстоятелство-
то, че опасността, като характеристика на средата, е
получила нови качества, които по-точно дефинират
възможностите за проявление на дестабилизиращ
фактор [1].
Анализът на различните интерпретации позво-
лява да се обособят два подхода за разграничаване на
понятията “риск” и “заплаха”.
Първият се свързва с източника на негативното
въздействие, при което рискът се асоциира с вероят-
ността за възникване на опасност в следствие на опре-
делена дейност на “собствената страна”, а заплахата е
категория, характеризираща действията на “другата
страна” (на опонента) [3].
Вторият подход за разграничаване се основава
на различната вероятност да настъпят негативните
събития и възможността да се разкрият негативните
въздействия. Така например генерал майор Джулиан
Томпсон счита, че може да се говори за заплаха, ако
тя е очевидна, докато рискът се свързва с ”относи-
телно” опасни последствия [23].
Г. Бахчеванов дава друго определение на разглеж-
даните понятия [3]. Той разглежда риска в широк
смисъл като понятие, което включва наличието на
алтернативни изводи, т.е. той е на лице тогава, когато
може да се реализира повече от един резултат. В по-
тесен смисъл рискът се свързва с вероятността за на-
стъпване на нежелани и неблагоприятни промени.
Като част от общия проблем рискът е разглеждан като
несигурност в някакъв бъдещ момент или период от
време. От друга страна той дефинира заплахата като
нарушаване на относителната стабилност на който и
да е от елементите на сигурността, независимо от
причините довели до тази нестабилност.
По отношение на понятието “предизвикател-
ство” Г. Бахчеванов дава следната интерпретация [3]:
“...това е явление, насочено пряко или косвено срещу
сигурността, но за разлика от риска и заплахата, които
могат да се идентифицират, предизвикателството се
характеризира с висока степен на неопределеност. Въ-
преки, че е плод на човешката дейност, за него липсва
достатъчно натрупан опит за противодействие...”.
Предизвикателствата имат всеобщ характер и
поради това трябва да се разглеждат комплексно, без
да се изваждат от контекста на дадена област. С нама-
ляването на степента на неопределеност те могат да
се превърнат в рискови фактори или да бъдат неутра-
лизирани чрез конкретни действия от страна на съот-
ветните институции.
Предизвикателствата пред сигурността са реал-
ните процеси и промени в обществото, видени като
тенденция на развитие, които ще дестабилизират и
извадят от относително равновесно състояние основ-
ни сфери на обществената система. Ескалацията им в
рискове и заплахи има своите причини в контекста на
мащабните промени в съвременния свят.
Когато се говори за предизвикателствата пред на-
ционалната сигурност, трябва да се имат предвид всич-
ки онези компоненти на външната и вътрешната си-
гурност: политическа; икономическа; социална; ин-
формационна; демографска; етническа; в духовната
област; екологична и др., чиито дисбаланс би нарушил
националното единство и би дестабилизирал държа-
вата в усилията й да изпълни основната цел – запазване
на националния суверенитет и осигуряване на прос-
перитет в развитието на нацията [3].
Интерес представлява и интерпретацията на по-
нятията “предизвикателства”, “рискове” и “заплахи”,
направена от Д. Йончев. Той ги използва за да бъдат
класифицирани в някаква начална степен въздействия-
та върху присъствието в дадена среда [7]. Издига тезата,
че липсват основания към тях да бъде добавено поня-
тието “опасности”, тъй като и предизвикателствата и
рисковете и заплахите са опасни. Поради тази причина
прави извода, че понятието “опасност” наредено до пре-
4 Приет на политическата среща на специалните представители
на министрите на външните работи на страните-участнички в
международното военноморско оперативно съединение
BLACKSEAFOR, проведена на 31.03.2005г. в Киев, Украйна.
- Бел. авт.
255
дизвикателствата, заплахите и рисковете не носи инфор-
мация5. Схващанията на автора по отношение на раз-
глежданите понятия се заключават в следното:
Предизвикателството е такова състояние на
средата, което предполага отговор. Тук ключовият тер-
мин е “предполага”, защото присъстващият може и
да не отговори, но това е за негова сметка по-късно.
Предизвикателствата са най-фината форма на въздей-
ствия върху сигурността, тъй като за да бъдат неутра-
лизирани се иска реалистичен поглед и професиона-
лизъм.
Заплахата е състояние на средата, което пред-
хожда загубата на контрол или появата на кризата. За
да се съзре заплахата не се иска нито компетентност,
нито поглед. Тя е очевидна.
Рискът е подобен на заплахата, но се характери-
зира с неустановен срок. Той не може да бъде неутра-
лизиран като предизвикателството, но и не предхожда
обикновено кризата [7].
В крайна сметка, в резултат на направения анализ
за целите на настоящото изследване, в контекста на
защитата на морския суверенитет, на държавата се
приема следното разбиране за понятията “предизви-
кателство”, “риск” и “заплаха”:
Предизвикателството е такова състояние на
средата, насочено пряко или косвено срещу присъс-
твието на държавните институции, неправителстве-
ните организации, физическите и юридическите лица
в НМП, при което негативните въздействия по отноше-
ние на техните интереси трудно могат да се идентифи-
цират и се характеризират с висока степен на неопреде-
леност.
Рискът е такова състояние на средата, насочено
срещу присъствието на държавните институции, не-
правителствените организации, физическите и юри-
дическите лица в НМП, при което е налице възмож-
ност за реализиране на негативни въздействия по
отношение на техните интереси в неопределен срок.
Заплахата е такова състояние на средата, насо-
чено срещу присъствието на държавните институции,
неправителствените организации, физическите и юри-
дическите лица в НМП, при което е налице очевидна
възможност за негативни въздействия по отношение
на техните интереси.
2.2. Метод за оценка на средата за сигурност
в Черноморския регион
При синтеза на метод за анализ и оценка на влия-
нието на средата за сигурност върху способността на
държавата да отстоява интересите си, свързани с мо-
рето трябва да се изхожда от разбирането, че защитата
на морския суверенитет е свързана с недопускане,
ограничаване или предпазване от неблагоприятните
въздействия върху присъствието в НМП. При това
основното внимание трябва да се насочи към раз-
криване на предизвикателствата, рисковете и заплахите
за националните интереси, които могат да бъдат гене-
рирани в рамките на определен набор от сценарии.
Направеният анализ на наличните публикации
позволява да се направи изводът, че решаването на
тази задача е целесъобразно да бъде осъществено чрез
адаптиране на вече съществуващ метод за оценка на
сигурността. В резултат на извършените изследвания,
като най-приложим може да бъде определен методът
за оценка на външната среда за сигурност на малката
държава, разработен от Г. Бахчеванов в дисерта-
ционния труд за получаване на научна степен “Док-
тор на военните науки” на тема “Малката държава в
променящата се среда за сигурност” [3]. Неговата
същност, в контекста на защитата на морския сувере-
нитет, се заключава в следното:
- Анализът на средата изисква изучаване на усло-
вията в Черноморския регион с цел определяне на
силите и тенденциите, оказващи влияние на национал-
ните интереси, свързани с морето.
- Анализът предполага, от една страна, разкри-
ването на предизвикателствата, рисковете и заплахите
за националните интереси, а от друга, определянето
на благоприятните възможности по отношение на
присъствието в НМП.
- Средата за сигурност се изследва на три нива
(глобално, континентално и регионално).
- Средата влияе посредством политическите, ико-
номическите, социалните, технологичните, природ-
ните, културните, правните, екологичните и други фак-
тори. Определят се глобалните, континенталните и регио-
налните фактори, които влияят на нейното развитие.
В развитие на анализирания метод е целесъоб-
разно да бъдат добавени следните стъпки:
- Възможните предизвикателствата, рисковете и
заплахите за морския суверенитет се обобщават в гру-
пи, в зависимост от своя произход;
- Обособяват се базовите сценарии, в рамките на
които СЗМС ще се противопоставя на посегателствата
срещу интересите на държавните институции, непра-
вителствените организации, физическите и юриди-
ческите лица, асоциирани с морските пространства.
Допълнен и адаптиран за целите на защитата на
морския суверенитет вариант на метода е показан в
табл. 1.
2.3. Формати на анализа на средата за сигур-
ност в Черноморския регион
Един от най-важните въпроси, свързани с мето-
дологията на изследването на средата за сигурност, е
уточняването на разбирането за Черноморския ре-
гион, което от своя страна ще определи и кръга от
фактори, които влияят върху средата за сигурност. То-
ва се налага поради факта, че в наличната литература
се срещат различни подходи за подобен анализ.
5 В математизираните модели опасността се използва като
количествен параметър на въздействията [14]. - Бел. авт.
256
Първият от тях е свързан с традиционните схва-
щания, характерни най-вече за времето на блоковото
противопоставяне, че Черно море е самостоятелен
регион. Този възглед е продукт на разбирането, че до
90-те години на миналия век Черно море практически
има статут на вътрешно море на бившия СССР, подхо-
дите към което са старателно ограничавани от страна
на Р. Турция и на вече от VI-ти флот на САЩ.
Вторият подход се асоциира с факта, че след края
на блоковото противопоставяне и в резултат на дра-
матичните събития в Западните Балкани за определен
период от време, до активизирането на действията на
антитерористичната коалиция след събитията от
11.09.2001 г., съществуваше мнение, че сигурността
на Р. България трябва да се анализира преди всичко в
по-тесния формат на Югоизточна Европа. При това
Черно море се разглеждаше като периферен район,
който в незначителна степен влияе на протичащите
процеси [10].
Активизирането на действията на антитерорис-
тичната коалиция и процесите на евроатлантическа
интеграция на част от черноморските държави станаха
причина за повишено внимание от страна на светов-
ната общност по отношение на Черноморския регион.
За това в много голяма степен допринесоха както
глобализационните процеси, така и нарастващото
значение на енергоносителите от Азия и Каспийско
море, които се трансферират през региона или в непо-
средственост близост до него. В контекста на тези
промени все по-често в наши дни месторазположе-
нието на Черно море, като част от Средиземно-
морския басейн, се определя като стратегически важ-
но. И наистина днес Средиземно и Черно море свърз-
ват Европа, Африка и Азия, осигуряват достъпа към
Близкия изток, Кавказ, Централна Азия, Каспийския
район, Северна Африка и най-вече към техните изклю-
чително ценни суровини. Този факт има геопо-ли-
тически, геостратегически, икономически, военно-по-
литически, демографски, инфраструктурни (транс-
портни, енергийни и комуникационни) и културоло-
гични измерения. Обстановката в Средиземномор-
ския басейн като цяло играе съществено значение за
стабилното функциониране на световната икономи-
ческа система, поради което поддържането на мира и
защитата на морските комуникации през него е от
особена важност не само за региона.
В тази връзка присъщата отвореност на Черно-
морския регион към съседните райони на Балканите,
Средиземноморието и Каспийско море все повече
затруднява определянето на неговата същност, както
и на границите му. Това се доказва от появата на
понятия като “Черноморско-Каспийски регион” или
“Средиземноморско-Черноморски регион” и дори на
термина “Балтийско-Черноморски регион”, базиращ
се на идеята на международната общност за създаване
на пресичаща континента зона за сигурност, което de
facto започна да се реализира с втората вълна от
разширяването на НАТО.
В резултат на тези радикални промени на схва-
щанията за значението на Черноморския регион, той
все по-често е разглеждан от една страна като неде-
лима част от Средиземно море, а от друга - и като не-
делим от Каспийския регион [6,21] и с точно тези
тенденции се свързва третият подход за анализ.
Практиката, случващото се в Черно море все по-
често да се анализира в общия контекст на Средизем-
номорския регион, става причина в съвременните
геополитически концепции да започне да се отчитат
специфичните характеристики на Черно море и сигур-
ността в него да се разглежда в два формата:
- първият - непосредствено свързан със сигур-
ността на Черно море [18];
- вторият - в по-широката зона на Средиземно и
Черно море, на близките подходи към тях и на приле-
Основни
характеристики
на изследването
Среда за сигурност в Черноморския регион
Нива на
изследването
Глобално Континентално Регионално
Изследване на основните фактори, влияещи на сигурността в Черноморския
регион.
Разкриване на предизвикателствата, рисковете и заплахите за сигурността в
Черноморския регион.
Анализ
Разкриване на благоприятните възможности за сигурността в Черноморския
регион.
Обобщаване в групи, в зависимост от техния произход, на предизвикателствата,
рисковете и заплахите за морския суверенитет.
Синтез
Обособяване на базовите сценарии, в рамките на които СЗМС ще се противо-
поставя на посегателствата срещу морските интереси на страната.
Определяне на вероятността да настъпят предизвикателствата, рисковете и
заплахите.
Оценка
Определяне на очакваните последствия при настъпване на предизвикателствата,
рисковете и заплахите.
Таблица 1
Метод за оценка на средата за сигурност в Черноморския регион
257
жащите Кавказ, Каспийско море и Близкия изток [6,19].
Най-новите публикации, посветени на сигур-
ността в Черноморския регион, още по-значително
разширяват обхвата на анализа. Така например, Л.
Мурешан разглежда района в следните четири аспекта
[22,c.70-72]:
- като неделима част от единното пространство
на Средиземно, Черно и Каспийско море;
- като ключов етап от историческия “път на ко-
прината”;
- като част от транспортния коридор Рейн - Майн
- Дунав - Черно море;
- като трансевропейска зона за сигурност, от
Балтийско до Черно море.

3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изследването на различните подходи за анализ
позволява да се направи изводът, че за конкретните
условия на Р. България влиянието на средата за
сигурност върху защитата на морския суверенитет
задължително трябва да се разглежда в посочените
по-горе два формата. При това трябва да се отчита
фактът, че тези формати се намират в непрекъснато
взаимодействие един с друг и не биха могли да се раз-
глеждат отделно даже и за целите на теоретичния ана-
лиз.
В заключение може да се обобщи, че системати-
зираното на теоретичните постановки на оценката на
средата за сигурност в Черноморския регион създава
необходимите условия за успешно решение на по-
следващите задачи, водещи към дефинирането на
предизвикателствата, рисковете и заплахите за нацио-
налните интереси и обобщаване на свързаните с тях
базови сценарии.

ЛИТЕРАТУРА

1. А в р а м о в, Й. Възможности за оценяване и управление
на военностратегически рискове. С., ВА "Г.С. Раковски", 2004.
2. А в р а м о в, Й. Характеристика и методология за раз-
работване на военностратегически възгледи. С., ВА "Г.С.
Раковски", 2007.
3. Б а х ч е в а н о в, Г. Малката държава в променящата
се среда за сигурност, дисертационен труд за получаване на науч-
на степен „Доктор на военните науки”. С., ВА "Г.С. Раковски",
2006.
4. Б е л о в, M. Методологические аспекты национальной
безопасности России.