На 15 май 2003 г. във Фестивалния
и конгресен център - гр. Варна се проведе Национална научно-практическа конференция
“Морското образование и квалификацията на морските кадри в началото на ХХІ век
- предизвикателства и перспективи”.
Конференцията се проведе под патронажа на президента на Република България -
г-н Георги Първанов, почетното председателство на заместник-генералния секретар
на Международната морска организация към ООН и доктор хонорис кауза на ВВМУ
“Н. Й. Вапцаров” - г-н Ефтимиос Митропулос, председателството на заместник-министъра
на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) г-жа Красимира Мартинова,
началника на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” - капитан първи ранг инж. Станко Станков
и директора на Българския морски квалификационен център - АД (БМКЦ) - инж. Георги
Петров и със съдействието на Министерството на отбраната, Министерството на
транспорта и съобщенията, Министерството на образованието и науката, областните
и общинските управи на градовете Варна, Бургас и Русе.
Основна цел на Конференцията беше обсъждането на състоянието на морското образование,
квалификацията и реализацията на морските кадри и обосноваването на необходимостта
от концепция за развитието им в бъдеще, отчитайки новите изисквания на Международната
морска организация (IMO - International Maritime Organization), както и формираните
традиции, трайни тенденции и проблеми, съпътстващи тяхното осъществяване понастоящем.
В Конференцията участваха представители на Изпълнителната агенция “Морска администрация”
- МТС, Главния щаб на военноморските сили, Параходство “Български морски флот”
- ЕАД, Параходство “Българско речно плаване” - ЕАД, Дирекции “Морска администрация”
във Варна и Бургас, Висшето военноморско училище “Н. Й. Вапцаров”, Българския
морски квалификационен център - АД, Българската морска камара, Бургаската морска
асоциация, Асоциацията на менинговите фирми, Варненската морска гимназия “Св.
Николай Чудотворец”, Професионалната гимназия по морско корабоплаване и риболов
"Св. Никола" - Бургас, Професионалната гимназия по речно корабостроене
и корабоплаване - Русе, Асоциация на възпитаниците на Морско училище и други,
свързани с морското образование и квалификацията на морските кадри и тяхната
реализация.
Тематиката на Конференцията беше насочена към проблемите на морската индустрия
и произтичащите от тях проблеми на политиката на Република България по отношение
на морското образование и квалификацията на кадрите.
В резултат от анализа на предизвикателствата пред нашата страна в икономически,
военнополитически и социален аспект, състоянието на морската индустрия и, в
частност, на един от главните нейни елементи - образование и квалификация на
кадрите, участниците в Конференцията се обединяват в оценката си по основните
направления, дискутирани на Конференцията.
Изследванията показват,
че една значителна част от населението на Република България е обвързана с морската
индустрия, включваща: проектиране на кораби, моделни изпитания, корабостроене
и кораборемонт; корабно машиностроене и приборостроене; регистрово наблюдение
и застраховане; корабособственост и експлоатация на морския и речния флот (граждански
и военен); наемане на кораби, брокераж, спедиция и агентиране; отбрана и охрана
на границите - военноморски и граничен флот; морско образование и научноизследователска
дейност; наемане на работна ръка; пристанищна дейност, логистика и пилотаж;
търсене и спасяване; контрол, предпазване и почистване на околната среда от
замърсяване; управление и контрол на корабния трафик и поддържане на морските
пътища; морски туризъм и система от морски курорти; неправителствени морски
организации, професионални асоциации и съюзи.
Развитието на морския транспорт в страната е тясно свързано с нейното обществено
и икономическо развитие. България е сред държавите, притежаващи развит морски
флот. Морският транспорт, посредством който се извършва превозът на огромни
количества суровини и готова продукция, играе решаваща роля в международното
разделение на труда и активно обслужва процеса на разширеното сътрудничество.
Основни задачи пред институциите, подготвящи кадри за нуждите на корабоплаването,
са: посрещане на нарастващото търсене на квалифицирани морски специалисти, внедряване
на най-новите технологии в процеса на обучение и квалификация и осигуряване
на конкурентноспособно равнище на морското образование, покриващо напълно изискванията
на стандартите на Международната морска организация.
В този аспект, основното предизвикателство в приоритетното развитие на морската
индустрия е утвърждаването на България като страна, създаваща висококвалифицирани
морски кадри.
В социален аспект това означава осигуряване на качествена работна среда във
всички сфери на морската индустрия.
В икономически аспект това означава изпълнение в не малка степен на ангажиментите
на страната за влизането ни в Европейския съюз (ЕС).
Във военнополитически аспект това означава постигане на хармония в изпълнение
на стандартите на НАТО и Международната морска организация.
Важно предизвикателство е наличието на отлив в силно развитите страни от морската
професия и определена интервенция и конкуренция в този пазар от страна на Филипините,
Малайзия, Китай, Украйна, Русия, част от които разглеждат овладяването на световния
морски пазар като държавна политика.
Реализацията на морските
кадрите се осъществява практически във всички сфери на морската индустрия у
нас, а в областта на корабоплаването - на изпълнителско, оперативно и управленско
ниво както у нас, така и в други страни.
Оценката на потребителите - корабособственици, морски администрации, професионални
морски организации, менингови фирми и др., за качеството на подготовка и реализация
на кадрите, продукт на оторизираните образователни структури у нас, са положителни,
но не са достатъчно задълбочени изследванията и анализът на пазара на труда
и реализацията на кадрите.
В последните десетилетия се формира тенденция в икономически силно развитите
страни за отлив на желаещите да работят на море. Тази тенденция сега придоби
значителни измерения преди всичко в страните от Европа, САЩ, Канада и Япония.
Само за ЕС недостигът на кадри от оперативното и управленско ниво е 13 000 души
за 2001 г., а за 2006 г. се прогнозира недостиг от 36 000 души. Увеличава се
възрастовата граница на офицерите, като за контролираните от ЕС страни повече
от 60% от тях са на възраст над 40 години. Намалява делът на моряците - европейци,
което поставя под въпрос конкурентноспособността на европейската морска промишленост
и, до известна степен, сигурността на корабоплаването.
Тези тенденции налагат извода, че в световния флот има свободна ниша за български
моряци. В случай, че съумеем своевременно да я заемем, чуждестранните корабособственици
ще търсят трайно и в дългосрочна перспектива наши кадри, а българското морско
образование може да стане индустрия за подготовка и износ на морски кадри.
Характерна особеност на реализацията на морските кадри в други страни е нейното
положително социално отражение у нас. Получените финансови възнаграждения зад
граница се внасят в България. Те покриват нуждите на моряшките семейства. Една
част от тях се инвестират в местната икономика и влияят върху подобряването
на общото благосъстояние. Годишно тази сума възлиза на около 300 млн. щатски
долара.
Република България е включена
в "Белия списък" на IMO като държава, чиято морска образователна система
напълно съответства на изискванията на Конвенцията "STCW' 78/95" -Standards
of Training, Certification and Watchkeeping for Seafarers.
Оторизираните от Изпълнителна агенция “Морска администрация“ към МТС образователни
институции са: за средно професионално морско образование - Варненската морска
гимназия “Св. Николай Чудотворец”, Професионалната гимназия по морско корабоплаване
и риболов "Св. Никола" - Бургас и Професионалната гимназия по речно
корабостроене и корабоплаване - Русе; за висше образование - ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”
и Технически университет (ТУ) - Варна; за квалификация - Българския морски квалификационен
център (БМКЦ) - АД.
База за национално и международно признаване на образованието и квалификацията
е съответствието на учебно-плановата документация, кадровия потенциал и учебно-материалната
база на изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите
за подготовка и освидетелстване на моряците STCW’78/95 и свързаните с нея актове
на Международната морска организация.
Образованието за изпълнителско ниво е с продължителност от четири до шест години.
Висшето образование за оперативно и управленско ниво е едностепенно с придобиване
на образователно-квалификационна степен “магистър” и срок на обучение пет години.
Квалификацията за повишаване в степен е до три месеца.
В европейските държави минималният срок за обучение след средно образование
е три години, което съответства на образователно-квалификационна степен “специалист”
по нашето законодателство (Дания, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Холандия,),
четири години - “бакалавър” (Белгия, Финландия, Португалия, Англия) и 5 години
- “магистър” (Франция, Италия, Португалия, Испания, Швеция) - шест години.
Тенденции в развитието на морските образователни системи в европейските държави
се диктуват от повишените изисквания на Конвенцията STCW’78/95 относно практическата
подготовка и реорганизирането им с оглед по-пълното им съответствие с университетското
образование, предвид отлива от морските професии. Преобладава т.нар. “сандвичова”
структура, която определя редуване на относително големи периоди на брегово
(теоретично) обучение и плавателна практика.
Състоянието на морското образование сега и очертаващите се тенденции в световен
мащаб налагат извода за необходимостта от реконструкция на системата на морското
образование, с оглед на постигане на адекватност с европейските стандарти. Тази
дейност в областта на висшето образование вече е започната.
От множеството икономически
аспекти, акцентираме върху два - финансиране на образованието и неговото материално-техническо
осигуряване.
Най-добра представа за нивото на финансиране се получава на базата на разходите
за морско образование. Едно изследване от 1998 г. на Европейския съюз показва,
че средният разход за квалификация на един палубен офицер до получаване на първи
сертификат е 45,4 хил. евро, а на един машинен офицер - 41,7 хил. евро. Най-ниски
стойности за едновременно получаване на академично образование и сертификат
за правоспособност - 22 хил. евро (Гърция), най-висока стойност - 94 хил. евро
(Белгия). Ако се вземат за база средните разходи за един обучаем във ВВМУ -
12 000 лв., следва изводът, че равнището на финансиране у нас е изключително
ниско и е близо седем пъти под средните стойности за страните от ЕС. Ниската
цена на морското образование у нас се дължи не на неговото ниско качество, а
на това, че у нас в сферата на образованието все още не работят достатъчно добре
пазарните механизми.
Едно сравнение на държавното участие във финансирането на морското образование
показва, че България е сред страните, които отделят значителни средства за морско
образование: 22% - Гърция, 80,1% - България за 2003 г., 100% - Белгия, Дания,
Германия, Финландия и др. Проблемът, обаче, тук е не толкова в размера на субсидията,
тъй като икономическото състояние на страната и следваната икономическа политика
ограничават значително възможностите за увеличаването й, а в механизма на нейното
формиране и стимулите, които този механизъм създава.
Сега в основата на финансирането стои ресурсно-ориентираният подход на бюджетиране.
Това предполага ниска инициативност, недостатъчни инвестиции в нови образователни
технологии и продукти, декапитализация и намаляване на предлаганите образователни
услуги.
Налага се изводът, че е необходимо развитие в механизмите на финансиране, предполагащо
нова държавна политика, включваща прилагане на насоките на ЕС за държавни помощи
в морския транспорт, създаване на нови образователни услуги с минимални разходи,
по-правилно разпределение на обществените фондове, по-ефективно използване на
програмите на ЕС, прехвърляне на значителна част от разходите за образование
към обучаемите и техните семейства с едновременно създаване на държавна система
за студентско кредитиране и др.
По отношение на материално-техническата база, освен традиционните технически
средства за обучение, характерно е, че морската образователна система изисква
наличието на скъпо струващи тренажори и полигони. Независимо, че на този етап
съществува статуквото на известен паритет и все още удържаме съответствие с
изискванията на Международната морска организация, проблемът остава нерешен
за следващите години.
Конференцията отчита, че
вниманието на цялата наша общественост и ръководните фактори в държавата на
всички етапи от нейното развитие е било фокусирано към оценката на военнополитическото
и социално-икономическото състояние в регионален и глобален мащаб, винаги е
търсен обществен консенсус за геополитическата и геоикономическата ориентация
на държавата. Ръководството на Министерството на отбраната, и в частност - на
Главния щаб на Военноморските сили (ВМС), отчитат, че основната сфера за създаването
и развитието на интелектуалния потенциал на военните кадри са образователните
институции - военни и граждански.
Основните тенденции в дейността на НАТО в контекста на темата на Конференцията
са прилагане изискванията на IMO и към кадрите за ВМС и достигане на стандартите
на НАТО в процеса на обучение. Това означава постигане на максимално съответствие
в подготовката и изискванията към военноморските и гражданските офицери по отношения
на изискванията на IMO във връзка с безопасността и сигурността на корабоплаването,
опазването на околната среда, юридическите аспекти на международното морско
законодателство и военния статут на корабите и др.
Тези тенденции налагат в учебните планове и програми за обучение на кадрите
за ВМС да се включат учебни дисциплини, теми и дейности, осигуряващи задължително
сертифициране на военноморските офицери по присъщите им длъжности в съответствие
с изискванията на IMO.
В последните 12 години
на различни форуми са обсъждани проблемите на морското ни образование, възможностите
на отделните учебни заведения, условията и изискванията за поддържане и повишаване
на квалификацията. Независимо, че се проявява разбиране и има точна и вярна
оценка на нашата образователна система и международния пазар на труда, че се
познават изискванията на IMO и проблемите са ясно и точно дефинирани, фактите
показват, че работещи решения все още не са намерени и реални положителни резултати
на практика няма.
Липсата на национална морска стратегия се чувства осезаемо. Незадоволителни
са темповете в развитието на законодателната и нормативната база, свързана с
морската индустрия; бавна и продължителна е структурната реформа във водния
транспорт; има неясноти по приватизацията на флота и концесионирането в пристанищата.
Резултат от това са загубите на големи и традиционни товаропотоци и пазари,
което неминуемо оказва негативно влияние и върху системата на подготовка и квалификация
на морските кадри като елемент на морската индустрия. Един пример: Сега, когато
вече е започнат процесът на преминаване към многостепенно висше образование,
все още не е ясна диференциацията в професионалното развитие на кадрите с различна
степен на висше образование, което може да доведе до много сериозни негативни
последици за образователната система и следващото от това интелектуално и професионално
ниво на бъдещите кадри.
Налагат се изводите, че у нас трябва да бъде разработена стратегия за морската
индустрия, не малка част от която да бъде и стратегията за развитие на морското
образование.
Гореизложеното определя, че проблемите на морското образование и квалификация
са свързани преди всичко с нормативната база, преструктуриране на образователната
система, финансово и материално-техническо осигуряване. Това ни дава основание
да се обърнем към Министерския съвет на Република България и заинтересуваните
министерства с
1. Да се разработят Национална
морска стратегия и Закон за морското образование на Република България.
2. Да се извърши задълбочен преглед на законодателната и нормативна база, имаща
пряко отношение към морското образование и реализацията на кадрите за постигане
на хармония в процеса на преструктуриране на образователната система и в съответствие
с европейските стандарти.
3. Да се създаде Национален съвет за морско образование.
Убедени сме, че морската
индустрия на България има своята перспектива, а морската образователна система
е давала и дава своите положителни резултати. Това гарантира трайната амбиция
в дейността ни за тяхното усъвършенстване, развитие в хармония със световните
тенденции и просперитет.
Всички участници в Конференцията декларираме готовността си да участваме пряко
и да указваме съдействие на Правителството на Република България в процеса на
разработване на нормативната база и реализиране на направените от Конференцията
предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА:
ЗАМ.-МИНИСТЪР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА
-(п)- (Мартинова)
НАЧАЛНИК НА ВВМУ “Н. Й. ВАПЦАРОВ”
Капитан І ранг -(п)- (Станков)
ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИЯ МОРСКИ КВАЛИФИКАЦИОНЕН ЦЕНТЪР - АД
Инж. -(п)-(Петров)
ЧЛЕНОВЕ НА ПРОГРАМНИЯ СЪВЕТ:
Кап. II ранг Боян Медникаров,
доцент, доктор
ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" -(п)
Илчо Томов, доцент, доктор
БМКЦ - АД -(п)
Кап. Сергей Църнаклийски
Дирекция "Инспекционна дейност" към ИАМА -(п)
К.д.п. Александър Първанов
Дирекция "Морска администрация" - гр. Варна -(п)
К.д.п. Огнян Граматиков
Дирекция "Морска администрация" - гр. Бургас -(п)
Кап. I ранг Димитър Проданов
Главен щаб на Военноморските сили -(п)
Георги Генчев
Параходство "Български морски флот"- ЕАД -(п)
Пепа Василева
Варненска морска гимназия "Св. Н. Чудотворец" -(п)
Панайот Жечков
Професионална гимназия по морско корабопла-
ване и риболов "Св. Никола" - гр. Бургас -(п)
Румен Несторов
Българска морска камара -(п)
Венелин Тодоров
Бургаска морска асоциация -(п)
Георги Апостолов
Асоциация на менинговите фирми -(п)
Петър Тухчиев
Асоциация на възпитаниците на Морско училище -(п)
15.05.2003 г.
Варна