Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Уважаеми господин областен управител,

Уважаеми господин кмете,

Уважаеми господин началник на Генералния щаб на Българската армия,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми господа генерали, адмирали, офицери,

Уважаеми членове на Програмния съвет,

Уважаеми дами и господа,

За мен е чест като патрон да открия днешната конференция, посветена на морското образование и квалификацията на морските кадри на гражданския и военния ни флот.

Българските военни моряци, гражданските морски специалисти, членовете на корабни екипажи, плаващи под национален или чужд флаг, и днес доказват, че са еталон на висок професионализъм, отговорно и добросъвестно носене на службата.

В условията на глобализацията като главно предизвикателство на новия век с бързото развитие на международната търговия, с навлизането на сложни съвременни технологии на корабостроене и корабоводене, подготовката на морски специалисти ще придобива качествено нови и важни характеристики. С намаляващите разходи за превози на товари по море и свръхнатоварването на останалите видове транспорт морските превози ще бележат съществен и устойчив растеж, който води до нарастване на търсенето на квалифицирани морски специалисти. От друга страна, конкурентният стремеж към ефективност и нарастващият политически и обществен натиск за опазване на околната среда и за сигурност на комуникациите налагат днешните и утрешните морски специалисти да усвоят и да притежават качествено нови професионални умения.

Тези нови характеристики и изисквания към подготовката на морските кадри ни налагат да оценим перспективността на националната ни система за морско образование и обучение. Въпреки че практиката на всяка страна е специфична като продължителност и организация на учебния процес, то в неговото съдържание – в плановете, програмите, съществуват някои общи тенденции, които характеризират съвременното развитие на морското образование в света и неговата реакция на новите предизвикателства. Позволете ми да се спра на някои от тях.

Първата тенденция е увеличаващият се световен флот, както и перспективите за развитието на международната търговия по море и масовото търсене на морско образование и обучение. Всичко това прави този сектор от стопанството и военното дело един отворен и изключително привлекателен клон от националната ни икономика, а оттам и от висшето ни образование. Днес глобалният пазар за морско образование позволява знанието бързо и ефективно да преминава националните граници, което улеснява сътрудничеството между образователните институции от различните страни по света. Това особено ни задължава да поддържаме авторитета на българската гражданска и военноморска школа за подготовка на кадри.

Второ, глобализацията на морското образование увеличава възможностите на всяка образователна институция да предлага свои образователни продукти, но в същото време засилва конкуренцията и създава риск от загубване на завоюваните позиции. Преодоляването на тази опасност днес във все по-голяма степен се свързва с използването на съвременни образователни технологии като виртуални кораби, навигационни машини, товарни симулатори, компютърно и дистанционно обучение. Всичко това е необходимо, защото днешното образование трябва да улеснява процеса на усвояването на един нарастващ обем от информация и в същото време да привлича, да мотивира и ангажира обучаемите.

Трето, в условията на засилваща се конкуренция морските образователни институции трябва да се съобразяват в много по-голяма степен с изискването за икономическата ефективност в своята дейност. Необходимо е те да контролират разходите, качеството на предлаганите от тях образователни услуги, успеваемостта и реализацията на обучаваните военни и граждански кадри. Тук критерии за ефективността и качеството са както традиционните показатели – съотношението преподаватели към обучаеми, академичният състав и делът хабилитирани лица в него, процентът на успешно завършващите, достъпът до научна информация, така и удовлетвореността на обучаемите, работодателите и командирите от нивото на подготовка на морските кадри. Разбира се, особено важно е мерките, ограничаващи разходите, да не се отразяват негативно върху качеството на предлаганото и търсеното образование и обучение. Затова те трябва да бъдат добре планирани, организирани и осъществени. Това с особена сила се отнася за новите информационни и комуникационни технологии в обучението, които позволяват на морските образователни институции да поддържат високо качество на предлаганите от тях образователни услуги, без да се подценява практическата насоченост и натренираност.

С особена отговорност, уважаеми госпожи и господа, искам да подчертая, че новото лице на България в Европа и в света, в Северноатлантическия алианс и Европейския съюз налага строго съобразяване с изискванията на международните стандарти за морско образование и обучение. Днес основното изискване към качеството на обучението на морските кадри е по отношение на сигурността на корабоплаването по морските и речни фарватери и опазването на околната среда. Това е особено важен стандарт, но и адекватен отговор на изискванията на морския бизнес. Квалификацията на морските специалисти, придобили образование и подготовка в България, трябва да гарантира както световно признание на получените знания и умения, така и възможности за образователен и професионален обмен на преподаватели и обучаеми.

Уважаеми дами и господа, бих искал да насоча вашето внимание към някои фактори, които предопределят способността на образователните системи да се приспособят и своевременно да отговорят на новите предизвикателства за подготовката на следващата генерация морски кадри. Без съмнение навсякъде държавната образователна политика е подложена на сериозни реформи, но въпреки голямото разнообразие от образователни структури и институции, могат да се открият редица общи черти в успешните реформи на държавното управление на образованието – оптимална децентрализация на управлението, както и намаляване на регулирането, съчетано със стимулиране на самостоятелните ефективни решения на образователните институции, поставяне на акцента на държавната политика върху контрола и поддържане качеството на предлаганите образователни услуги, либерализация на националните образователни пазари и подпомагане на националните висши училища, способни да издържат конкуренцията, намиране на алтернативни източници за финансиране и самофинансиране.

Като разсъждаваме за пътищата, водещи към увеличаване на конкурентните възможности на българската образователна система в условията на глобализиращия се свят, трябва да имаме предвид, че нашата образователна система не бива да се ограничава само до внимателното и поетапно дерегулиране и стимулирането на конкурентна среда. Отговорът на глобалните предизвикателства изисква и повече финансови ресурси, и значителни инвестиции в съвременни учебни сгради и съоръжения, в образователни технологии, в стимулиране и квалификация на преподавателите. Ролята на държавата във финансирането на тези разходи е несъмнена и ангажирането на повече бюджетни средства има своите основания, защото подобни инвестиции са от голямо значение за конкурентните позиции на самата държава. Опитът на някои страни да разчитат във финансирането изключително на пазара на морско образование като цяло са оказа неуспешен и доказа необходимостта от участие на държавата. Това, разбира се, не изключва необходимостта от утвърждаване на плурализъм във финансирането на образованието на морски граждански кадри, както и приоритетното осигуряване на военноморското образование.

Уважаеми преподаватели, учени, курсанти и студенти, заедно с реформите в държавната политика в областта на висшето образование несъмнено ще бъдат нужни още много усилия от страна и на самите образователни институции. Увеличават се техните отговорности за запазването им като културни, възпитателни и интелектуални центрове от особено значение за нуждите на обществото и държавата. Пътищата за това са подобряване качеството на преподаването и изследователската работа чрез осигуряване на стимули за преподавателите и обучаемите, търсенето на външни източници на финансиране, реализацията на съвместни програми с водещи чуждестранни образователни институции, както и по-активното включване в европейски и световни програми за обмен на академичен състав и обучаеми.

Уважаеми гости и участници в конференцията,

Вярвам, че българското морско образование, опирайки се на своите зрели традиции, на своите високоподготвени научно-преподавателски кадри и на международното си признание, успешно ще се справи с предизвикателствата на новия век. Убеден съм, че настоящата конференция ще даде важен принос за развитието на националното морско образование и за усъвършенстването на неговата нормативна уредба.

Желая успех на конференцията и професионални успехи на участниците в нея.

На добър час!

Попътен вятър и щастливо плаване!