Р Е З О Л Ю Ц И Я

на Четвъртата Национална научно - практическа конференция

“Предизвикателствата пред морското образование , наука

и квалификация на кадри и подкрепа на морския бранш

за формиране и реализиране на морската политика

на Република България”

На 17 юни 2010 г . в гр . Варна се състоя Четвъртата Национална научно - практическа конференция “Предизвикателствата пред морското образование , наука и квалификация на кадри и подкрепа на морския бранш за формиране и реализиране на морската политика на Република България” .

Конференцията се проведе под почетното председателство на г - н Кирил Йорданов - кмет на Община Варна .

Мисия на Конференцията бе обсъждането на състоянието , пробле­мите и предизвикателствата пред българското морско образование , наука , квалификация и реализация на морските кадри на Р България и изразя­ване на подкрепа на морския бранш за формирането и реализирането на морската политика на страната .

В Конференцията участваха представители на Изпълнителната аген­ция " Морска администрация ", Държавното предприятие " Пристанищна инфраструктура", Щаба на Военноморските сили , Висшето военноморско училище " Н . Й . Вапцаров ", Техническия университет - гр . Варна , Българ­ския морски квалификационен център - ЕАД , Института по хидро - и аеро­динамика - БАН , Института по океанология " Фритьоф Нансен " - БАН , Института по морско право и логистика към ВСУ " Черноризец Храбър ", Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт , Българската морска камара , Бургаската морска асоциация , Българската асо­циация на корабопритежателите , Териториалната организация на НТС - гр . Варна , Съюза на учените - гр . Варна , Варненската морска гимназия " Св . Николай Чудотворец ", Професионалната гимназия по морско кора­боплаване и риболов " Св . Никола " - гр . Бургас , Професионалната гимна­зия по речно корабостроене и корабоплаване - гр . Русе , Асоциацията на възпитаниците на Морско училище и други , свързани с морското образо­вание и наука , квалификацията на морските кадри и тяхната реализация .

Тематиката на Конференцията бе ориентирана към разкриването на състоянието , проблемите и перспективите на :

В резултат от анализа на дефинираната проблематика и отчитайки световните тенденции в корабоплаването и тяхната значимост за нацио­налната морска политика , участниците в Конференцията се обединяват в оценките си по основните направления , дискутирани на Форума , въз основа на следните констатации :

ПОТРЕБНОСТИ ОТ МОРСКИ КАДРИ

Реализацията на квалифицирани морски специалисти се осъществява практически във всички сфери на морската индустрия у нас , а в областта на корабоплаването - на изпълнителско , оперативно и административно ниво - както в България , така и в други държави . Оценките на потребителите - корабособственици , морски администрации , професионални морски организации , менингови фирми и други институции , за качеството на подготовката и реализацията на кадрите продължават да са традицион­но положителни , но в настоящия етап - и съпроводени с известни опасе­ния за перспективите пред националната система за подготовка на кадри .

През първото десетилетие на ХХ I в . продължава да се развива тенденцията на отлив от морските професии на гражданите от страните в Европейската общност . Наред с това , световната икономическа криза при­нуди корабопритежателите да се освобождават от остарелия си корабен парк , да ограничават инвестициите си в рискови дейности и пазари , и да ревизират кадровия си състав , като дават предимство на най - добре подготвените и перспективни специалисти .

Въпреки кризисните явления през последната година , намаляването на търсенето на кадри за корабоплаването , особено на офицерски състав , може да се счита за преодоляно . Дори при известна корекция на прогнози­те с оглед на процесите , съпътстващи световната икономическа криза , има очаквания към 2012 г . за допълнителна необходимост от 26 000 офицери за осигуряване на работата на бълкерите , 15 000 - на контей - неровозите , 9 500 - на химикаловозите , и 8 000 - на танкерния флот . Тази прогноза се основава на динамиката на нарастването на общия тонаж на морските съдове , който към 2010 г . достигна 520 млн . брт . В него делът на европейските корабособственици е приблизително 30%.

Европейските проучвания отчитат и засилена тенденция на търсе­нето на производствен персонал и на специалисти , профилирани в проек­тирането и построяването на плавателни съдове . За 2009 г . на континента 20% от заетите в корабостроителната индустрия са с висше образование , над 65% - със средно професионално образование , и приблизително 15% - с основно ниво на квалификация . Съотношението е резултат от снижилия се брой на студентите , дипломирани по корабостроителни специалности , и най - вече от малкия брой на европейците , желаещи да работят в корабо­строителната индустрия .

Тези тенденции , произтичащи от установената обща икономическа и обща образователна среда в Европа , потвърждават извода , че в светов­ната морска индустрия продължава да съществува свободна ниша за бъл­гарските морски специалисти .

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА

И след приемането на България в Европейския съюз значителна част от населението ни продължава да е обвързана с морската индустрия . В най - широк аспект тя включва сферите : корабоплаване ; проектиране на кораби , научни изследвания и моделни изпитвания ; корабостроене и кораборемонт ; корабно машиностроене и приборостроене ; регистрово наблюдение и застраховане ; експлоатация на морските и речните приста­нища ; наемане на кораби , брокераж, спедиция и агентиране ; отбрана и охрана на националните морски пространства ; морско образование и квали­фикация ; наемане на работна ръка; морска логистика и пилотаж ; търсене и спасяване на море ; контрол , предпазване и почистване на околната сре­да от замърсяване ; управление и контрол на корабния трафик и поддържане на морските пътища ; морски туризъм , вкл . дейности на неправи - телствени морски организации , професионални асоциации и съюзи .

Понастоящем едно от актуалните основни предизвикателства за мор­ската ни индустрия продължава да бъде съхраняването и развитието на способността да се създават висококвалифицирани национални морски кадри . Задачите на институциите , ангажирани с тяхната подготовка , ко - релират с целите и задачите на всички структури в областта на морската индустрия . Те непосредствено осигуряват нуждите им от квалифицирани специалисти , вкл . внедряването на нови технологии и гарантирането на конкурентоспособността на произвеждания от тях продукт .

Да се отговори адекватно на тези предизвикателства , в социално - икономически аспект означава осигуряване на качествена работна среда за морската индустрия и изпълнение на ангажиментите на страната в об­ластта на интегрираната европейска морска политика , а във военно - политически аспект - продължаващо изпълнение на стандартите на НАТО в областта на подготовката на националните военноморски сили .

Развитието на транспортните научни изследвания и квалификацията на кадри изискват мобилизирането на значителен по обем финансов ресурс . Днес отговорността за проучването , разработването , оценката и прила­гането на различните финансови инструменти и схеми за осигуряването на този ресурс от местни и чуждестранни финансови фондове , институции или от частния сектор посредством алтернативни пътища за финансиране , е на държавата . Развитието на българската морска индустрия в ис­торически план е било винаги обезпечавано с достатъчно и квалифицирани кадри , за разлика от последния 20- годишен период , когато е в застой и дори е налице известно отстъпление от вече завоювани позиции .

В условията на глобална икономика , когато никоя държава не си по­зволява да пропуска ползи , пренебрегвайки водния транспорт и свързания с него сектор от икономиката й , днес у нас очакват решаването си проблеми , касаещи : бавната структурна реформа в свързани сектори , коя­то генерира социално напрежение ; неефективната приватизация и конце - сиониране ; проблемите , съпътстващи законодателната и нормативна база ; ограничаването на производството и на пазарите ; отсъствието на ясна стратегия за бъдещето и приоритетите на Р България в Европейския съюз .

Независимо от това , общият икономически спад през последната го­дина не предизвика катастрофална безработица на морския пазар , тъй като морското висше и средно образование и квалификация , и морски­те професии , за разлика от професиите в други отрасли на икономиката у нас , не " произвеждат " безработни хора и не са рискови по отношение на трудовата им реализация .

Българската система за морско образование е в състояние да осигуря­ва достатъчно специалисти за нуждите на националната морска индустрия , а анализът на тенденциите в световното корабоплаване и на пазара на морски кадри показва , че се създават отлични възможности за тяхната реализация и на международния пазар на труда . Не подлежи на съмнение , че успешната им кариера може да се развива само на базата на висока професионална подготовка

В този аспект , днес повече от всякога е налице възможност за превръщането на българското морско образование в индустрия за износ на висококвалифицирани морски специалисти . На фона на ограничените възможности за реализация на младите хора у нас в средносрочен период и застрашително растящата емиграция , морското образование и усвоява­нето на морските професии са алтернатива за решаването в близките няколко години на немалко проблеми , в т . ч . и демографски .

Основният извод , който се налага , е , че морското образование създава кадри с гарантирана реализация и перспектива за професионално израстване . Този аргумент е достатъчен за инициирането на наложителна и обоснована държавна подкрепа , изразяваща се в консолидиране на инсти­туциите , осъществяващи одобрено морско образование , решаване на про­блемите , свързани с финансирането му , и превръщане на морското обра­зование в индустрия за износ на морски специалисти , реализиращи доходите си в България .

СЪСТОЯНИЕ , ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕТО

НА СИСТЕМАТА ЗА МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ

И КВАЛИФИКАЦИЯ

Съществуващите морски учебно - квалификационните институции са създадени и функционират въз основа на шест национални закона - за отбраната и въоръжените сили , за висшето образование , за народната просвета , за професионалното образование , Търговския закон и Закона за държавната администрация . Ресурсното им осигуряване е основно от държавния бюджет и чрез самофинансиране . Използваната учебно - мате - риална база е асиметрично развита , а в някои от по - малките учебно - квалификационни институции - и крайно недостатъчна . Тази конюнктура е предпоставка за съпътстващите системата негативни явления - недофи - нансиране на дейностите , формиране на тенденция за влошаване на ка­чеството на квалификацията на българските морски лица и за провеждане на подстандартно обучение .

Декларираните многократно досега намерения проблемите с финансирането на дейностите на морските учебни структури да се решат при съвместно участие на държавата и на потребителите на кадри , следва да бъдат нормативно уредени . Безспорно е , че съществуващата нормативна база не създава оптимални условия за това . Делегираните бюджети на средните училища осигуряват минимума за функционирането им и не отчитат спецификата на разходите за подготовка на специалистите . Дър­жавната субсидия за висшите училища " на студент " е също недостатъчна . Очевидно е , че решаването на проблема с ресурсното осигуряване на дейностите на образователно - квалификационните институции в сферата на морската индустрия се нуждае от нестандартно за нашите условия ре­шение и трябва да бъде предмет на конкретни решения .

НАУЧНО ОСИГУРЯВАНЕ НА МОРСКАТА ИНДУСТРИЯ

В контекста на новата интегрирана морска политика и целите на " Ев­ропейската стратегия за мореплавателски и морски изследвания " е необходимо , целесъобразно и предстои преодоляването на разпокъсаността на европейското мореплавателско и морско научноизследователско про­странство чрез изграждане на нов капацитет , усилена интеграция в тра­диционния научноизследователски сектор и сътрудничество между всич­ки действащи структури в областта , насърчаване на високите научни по­стижения и на развитието на модерни иновации в Европа .

Това предизвикателство пред научното осигуряване на морската ин­дустрия на Р България и повишаването на качеството на морското обра­зование налага активни действия в две основни направления : 1. за инте­гриране на научноизследователските дейности от традиционни области с тези в сферата на морските науки и технологии , с оглед сложността и спецификата на проблематиката в морската индустрия и корабоплава­нето , и 2. за нови форми на управление в научноизследователската дей­ност , осигуряващи по - ефективна интеграция на знанията и ресурсите , вкл . дългосрочно партньорство и съгласувано формиране на нужди и прио­ритети .

Основните аспекти на тази стратегия са категорично обвързани с изграждането на научен капацитет чрез ситуирането на нова инфраструктура за научни изследвания и мониторинг ; разработване на нови модели за висше образование в областта на морските науки и технологии ; проучване на нови схеми за финансиране с различни източници на ин­вестиции и т . н . От друга страна , интеграцията между различните области на научните изследвания за нуждите на морската индустрия и корабоплаването е гаранция за установяването на интердисциплинарен подход и консолидирането на научни и изследователски екипи за подобряване на върховите постижения в областта на науката и постигане на устойчивост на морските дейности и ново качество на техния продукт . Понастоящем основните научноизследователски теми , лансирани от Европейския съюз и изискващи интердисциплинарен подход , кореспондират с морската технология и оперативната океанография ; морските възобновяеми енер­гийни ресурси ; екосистемния подход за управление на морските ресурси , морското биоразнообразие и биотехнологии , и др .

Безспорна е необходимостта и от взаимодействие между индустриал­ните сектори , региони и държави на регионално и паневропейско ниво за мобилизиране на достатъчни , устойчиви европейски , национални и ре­гионални средства за научноизследователска дейност по координиран начин , така че да се достигне критична маса за преодоляването на основните интердисциплинарни морски научноизследователски предизвикателства ; за привличането на повече частни инвестиции , вкл . чрез дейнос­тите на Европейските технологични платформи и други инициирани от промишлеността съвместни инициативи .

Ключов фактор за реализацията на тази програма е учредяването на нови форми на управление в научноизследователската дейност за нуж­дите на морската индустрия , които да включват учените , изследователи­те , факторите в политиката и предствителите на обществото , с цел консолидирането им за вземане на решения , базирани на солидно научно зна­ние .

Подходящо е новият модел на управление да бъде част от лансирания от Европейския съюз модел " Форум за устойчиво дългосрочно партньорство ", който е предвидено да обхване съществуващите мрежи и всички основни партньори в морските науки , технологии , морската ин­дустрия и корабоплаването , с оглед непрекъснатото обновяваване и осъществяване на научноизследователските приоритети , като се обръща специално внимание на новите форми на сътрудничество , иновационни схеми за финансиране , трансфер и комерсиализация на научноизследова­телските резултати .

От изложението е видно , че проблемите на морското образование , наука и квалификация са свързани преди всичко с нормативната база , пре­структурирането на образователните и научноизследователски институ­ции , финансовото и материално - техническото им осигуряване . Това ни дава основание да представим на вниманието на органите на законода­телната и изпълнителната власт на Република България следните

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Я :

1. Представители на институциите - участници в Конференцията, да бъдат включени в новосформиран Експертен съвет за разработването на Стратегия за интегрирана морска политика на Р България .

2. Да се разработят вариантни решения за законодателно уреждане на проблемите по подготовката и квалификацията на морските кадри - посредством допълнение към Кодекса на търговското корабоплаване или чрез създаване на специален Закон за морското образование и квалификация .

3. Институциите, ангажирани с обучението и квалификацията на морски кадри, да създадат Работна група, която да прецизира и дефинира единни изисквания към подготовката на морските лица от обявените в национален списък на регламентираните професии .

4. Да се създадат условия за кохерентност и хармонизиране на националната морска политика с Интегрираната морска политика на Ев­ропейския съюз и с Европейската стратегия за морски изследвания чрез осигуряване на методическа и финансова подкрепа при разра­ботването на проекти в областта на морските изследвания и иновации, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз .

5. За стимулиране на развитието на научните изследвания, осигуряващи морската индустрия, да се намерят подходящи форми за подкрепа на морските висши училища и научни институции при изграж­дането , обновяването и развитието на тяхната научна инфраструктура .

6. Да се създаде механизъм за държавна подкрепа за осигуряване на устойчива дейност и развитие на Регионалния научноизследователски център за морски науки и технологии и Центъра за трансфер на морски технологии във Варненския регион .

7. Да се създадат преференции за фирмите при ангажиране на сту­денти и докторанти за работа или стаж в областите корабоплаване , морска индустрия, морски науки и технологии .

Убедени сме , че морската индустрия на Р България има своята пер­спектива, а морската образователна система ще продължи да се разви­ва , гарантирайки трайна амбиция за усъвършенстване и просперитет, адекватни на световните тенденции .

Всички участници в Конференцията декларираме готовността си да участваме пряко и да съдействаме на Правителството на Република България в процеса на разработването и реализирането на направените от Конференцията предложения .

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л И
НА

ПРОГРАМНИЯ СЪВЕТ ЗА ПОДГОТОВКАТА И ПРОВЕЖДАНЕТО НА
ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНО - ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ :

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИА “МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ”
К . д . п . _______________________ ( Сергей Църнаклийски )

НАЧАЛНИК НА ВВМУ “Н . Й . ВАПЦАРОВ”
Капитан I ранг _______________________ ( Димитър Ангелов )

РЕКТОР НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - гр . ВАРНА
Доц. д - р _______________________ ( Овид Фархи )

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА КАМАРА
К . д . п . _________________________ ( Богдан Богданов )

П Р О Г Р А М Е Н С Ъ В Е Т :

СЕКРЕТАР :
Кап . I ранг проф . д . в . н . Боян Медникаров

ЧЛЕНОВЕ :

17.06.2010 г ., гр . Варна