кдп Ангел Димитров Симеонов

Ангел Димитров Симеонов е роден на 4.9.1904 година в с. Лисичери Павликенско. Ангел Симеонов завършва Машинното училище с випуск 1921, а в периода 1925-1928 г. – първия випуск на Висшия корабоначалнически курс за мореходци, в който се обучават както офицери за военния флот така и трима бъдещи капитани на Българското Търговско Параходно Дружество. След завършването на курса Симеонов е командирован като кадет в знаменитата британска корабоплавателна фирма “Кунард”. От 22.4.1929 г до 5.5.1930 г той е кадет на ветрохода “Бреша”, а след това и на моторен кораб “Порт Гизбърн”, като на последния извършва околосветско плаване и получава отличен отзив за службата си.

С тази блестяща атестация бившият кадет е назначен на служба в Българското Търговско Параходно Дружество като трети помощник капитан на п/х “Цар Фердинанд”, с който през 1930 година е извършен сватбения рейс на цар Борис III от Италия в България. В последствие за това плаване Симеонов е удостоен с италианския орден “Италианска корона”.

До 1931 година той става II помощник капитан. По спомени на сина му Симеонов за кратко време е назначен за комендант на порт Русе – длъжност, която освобождава не по-късно от 1933 г. В същата година започва преподавателската си дейност в Созопол, където написва първия си учебник, издаден в Бургас през 1936 г. В края на 30-е той се утвърждава като преподавател с име и на една снимка от манифестация го виждаме редом с такива изявени педагози в училището като Александър Левков и Георги Койчев.

Преди войната Симеонов плава включително и известно време на п/х “Евдокия”. От запазените униформени фотографии от периода, ако съдим по галуните, той става комендант на кораб, което потвърждава донякъде тезата, че А. Симеонов е капитан далечно плаване.

Около 1943 г. Симеонов е мобилизиран в Морските войски, от което са съхранени няколко снимки във военноморска униформа.

След 1944 година той преподава не само в НВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, но и в Морските специални школи. По спомени на сина му в началото на 50-е години командването на ВМФ отново се опитва да промени статута му, за да стане офицер на кадрова военна служба със звание капитан II ранг. Каквито и да са били намеренията, те са осуетени от внезапната му смърт на 7.3.1951 г. По спомени на сина му Борислав Симеонов именитият преподавател е погребан с военни почести, ковчегът му на оръдеен лафет преминава през града за гробищата, съпровождан от представително формирование на НВВМУ “Н. Й. Вапцаров” и духовата му музика. Това е още едно свидетелство за неговия авторитет още приживе, значимост и изобщо за високата оценка, която му дават съвременниците.

За постижение или особено забележим момент в кариерата му се посочва обстоятелството, че за периода А. Симеонов съставя и издава най-много учебници по корабоводителските дисциплини, че сътрудничи със сп. “Морски сговор” и “Море и техника”, където печата своите статии.

Публикациите досега са може би единствения аспект, по който са извършвани изследвания по биографията на А. Симеонов. Въпреки това пълният списък на публикациите му все още не е уточнен, а съществуването на някои от изданията е дискусионно. По-надолу ще бъдат посочени откритите или цитираните в пресата издания:

- Корабоплаване с електрически прибори. – Бургас, “График”, 1936;
- Мореходна астрономия. - 1938, съвместно с Борис Стателов;
- Мореходна астрономия. – 1939;
- Магнитно компасно дело – 1939, съвместно с Н. Найденов.
- Записки по Навигация. - Созопол: Литография на Морското на Негово Величество училище, 1939, (преиздаван през 1940 г.);
- Навигация. – В.: Литография на Ф. Панайотов, 1941 (преиздаван 1949 г.)
- Кратко описание на електронавигационните прибори. - 1941.
- Мореходни таблици (превод от английски). – 1949.
- Морска практика: записки. – В.: Литография на БКП, 1949.

Посочените учебни пособия и тяхното преиздаване свидетелстват за предприемчивостта на А. Симеонов и желанието му да осигури процеса на обучение с литература. Според М. Белчев и Й. Йотов той е автор на първите български мореходни таблици. Ще бъде справедливо да се отбележи, че те не са толкова оригинално произведение, колкото превод от различни източници. Ето защо като първо по рода си и в достатъчна степен оригинално произведение в българската морска история по-скоро може да се определи пособието “Корабоплаване с електрически прибори”. Нещо повече - в мемоарната литература може да се проследи положителен отзив на Й. Йотов на преподаването на Симеонов на тази нововъведена дисциплина, което косвено е свързано с учебника.

А. Симеонов се изявява и като популяризатор на научните знания чрез “Достъпна астрономия” – Бургас, “График”, 1938 и статиите в посочените списания. Съхранена е недатирана машинописна чернова с нанесени на ръка поправки на неговия разказ “Истина ли беше?” – свидетелство за белетристичните му опити. Към палитрата от разностранни интереси и изяви трябва да се добави, че е колекционер на художествена литература, страстен филателист и дори съкооператор в работилница за строителство на делфиноловки.

Приносите на Симеонов би трябвало да се доуточнят и да се изясни защо съвременниците му изпитват не просто уважение към преподавателското му обаяние, но и значително по-широко го обвързват със системата на морското ни образование през периода. Съвременниците му и неговите изследователи потвърждават важната роля на издадените учебници, а така също педагогическото майсторство на лектора Симеонов. Ако се направи обобщение, има основания да се смята, че при него имаме важно продължение, поддържане на нивото и сериозно доразвитие на онова начало през 20-е години (а може би и по-рано още през войните на национално обединение), с което е поставено на системна научна основа изучаването на навигацията в Морско училище. Успешен резултат на посоченото начало е и самият Симеонов.

В случая е важно да се вземе впредвид и ситуацията в училището и страната. “.... става въпрос за военно и следвоенно време, за условия на силна политическа, икономическа и кадрова криза”, както справедливо я охарактеризира д-р Панайотов. Всъщност постиженията на тази способна, ерудирана (ползва седем езика по свидетелство на сина му) и предприемчива личност в историята на училището е показателна повече с това, че е плод преди всичко на българската образователна и в частност морска образователна система, което е свидетелство за нейното реално израстване в периода между двете световни войни. Сред удостоените 21 преподавателя за “Алеята на преподавателя в Морско училище”, които са подбрани измежду най-изявените педагози в 125 годишната история на училището, той е първият във времето, който е получил образованието си изцяло в България, ако не се отчита стажа му във фирмата “Кунард”. При това не просто го получава, но и постига високи резултати при всеобщо признание.

При определянето на значението на дадена личност в историята логично се налага да се съобразяваме с особеностите на времето, в което тя се изявява. Ако използваме това положение, то ясно се вижда ключовата роля на А. Симеонов като първопроходец, а така също в поддържането и развитието на специалността „Корабоводене” и съответно специализацията „Корабоводене за ВМС”. Ето защо мястото му наистина е сред най-достойните в историята на българската морска образователна система, а значи и в “Алеята на преподавателя в Морско училище”.