71 години от разсрела на Никола Вапцаров
В героичната летопис на Родината има личности изгрели като алфа звезди на небосклона и озарли хоризонтите на безсмъртието със своята вечна непомръкваща светлина.
Днес свеждаме чела за почит пред свидното чедо на Пирина, достойния син на България поета-антифашист, поета-работник, поета-Моряк, носителя на Световната награда за Мир Никола Йонков Вапцаров.
Човекът който написа „Песен за човека” и сам изживя живот като песен. .
Човекът, който възпя вярата в човека, срещу която „бронебойни патрони няма открити”.
Малцина поети в света са постигнали такава сплав и хармония между Слово и Дело.
Малцина са онези НЕОБИКНОВЕННИ ЛИЧНОСТИ, чиито поетичен заряд и живот са СЛЕТИ в недосегаемо единство.
Безсмъртната поезия на Вапцаров го превърна в нововременен Прометей, възправен срещу света на насилието.
Песните на Вапцаров са волни като лазурни вълни и безкомпромисни като бурите в морето. Родени от бурите на живота, написани с удивителна сила на духа, те сами създават живот, сами осмислят съдържанието и величието на живота и се превръщат в химн на живота.
В това отношение той е съизмерим с другия великан на българското революционно дело и слово Христо Ботев. Два колоса проникнали най-дълбоко в потребностите на своите бурни епохи, и изразили най-ярко патоса на тревожното време. Двама българи осветили със смъртта си значимостта на идеите, за които са живели и борили.
Любовта си към Морето Вапцаров отрази край парните котли на кораб „Ст.Караджа”„…Пролет моя, моя бяла пролет”, в „трюмовете пълни с лепкав мрак” на торпедоносеца „Дръзки”, под „ „едрите звезди на Фаагуста” от борда на кораб „Бургас”, в които разкрива смисъла на моряшката романтика, на моряшката съдба.
И днес Вапцаров е нужен на поколенията. „Още дълги години поколенията ще черпят духовна чистота и нравствена сила от поезията на Вапцаров” (поетесата Арис Диктеос)
Тачим Вапцаров защото е образец на човеколюбието. Обичаме поезията му защото отразява тревожно минало, и жадувано бъдеще. И днес той е компас на човека по истинския курс на живота.
На днешния ден преди 60 години, от мостика на ескадрения миноносец „Георги Димитров”, голямата българска майка баба Елена Вапцарова, осинови най-многочисления 48-ми випуск на Морското училище, давайки името на своя възлюбен син за патрон на випуска. 60 лета се изнизаха под кила на историята. И до ден днешен випуск „Вапцаровски” стои на вахта под флага и гюйса на флота, по сините паралели и меридиани на морета и океани, в обществения и културен живот на Родината, Випускът изгради 5 паметника и паметни плочи в памет на своя патрон. И днес Вапцаров продължава да зарежда света с енергия, вяра и надежда и оптимизъм. И днес всички възпитаниците на Морско училище изпълняват с чест неговия пророчески девиз:
„ Ние искахме нещо огромно,
Ние искахме кораби като планини,
Ние искахме далечни морета”.
Да, ние го искахме и сътворихме, но не даром. Вярно и честно служихме и служим на Република България…
Знак на уважение към патрона на Морско училище посвeщавам стихотворението си
Разстрелът
„Разстрел, и след разстрела” -- Знаме и Зов и Песен за човека, и Слово – неугасващ пламък изгрял в сърцата ни вовеки.
„Разстрел, и след разстрела” – Вечност. Любов и Вяра не умират! Безсилни са за теб картечи бунтовно чедо на Пирина.
Затуй е „просто и логично”, че няма за герой забрава, че все по-крепко се обичаме с любов по-жарка от жарава.
Васил Дачев – възпитаник на „Вапцаровски” випуск на ВНВМУ „Никола Йонков Вапцаров”
|