В Морско училище

Никола Иванов (Йонков) Вапцаров Никола Вапцаров мечтае да завърши пълния курс на гимназията и след това да следва литература, но баща му решава друго. На 9 август 1926 г. Вапцаров е зачислен в Морското машинно училише във Варна. Момъкът, който живее вече с първите си поетически видения, се сблъсква със суровите условия на живот в Морско училище. Юношата търси спасение в любимите книги (кръгът на интересите се разширява: Достоевски, Чернишевски, Байрон, Дебелянов, Смирненски), в рецитациите и театъра (блестящо играе ролята на Странджата във Вазовите „Хъшове”), във въздържателните дръжества на моряците и варненските ученици, в искрената дружба. Морякът е незаменим другар, когото всички обикват завинаги.

Вапцаров започва системно да пише стихотворения в Морското машинно училище, които се посрещат добре в тогавашните младежки издания: във в. „Глобус” се появяват „Косач” и „Хризантеми”, списанията „Българска реч” и „Родина” също са благосклонни. Разбира се, най-много са непечатаните работи – произведенията му за времето на обучение в Морското машинно училище са над сто.

Морското машинно училище събужа наред с чувството за силна мъжка дружба и една нова страст, неподозирана за възторжения поклонник на Пирин планина – страстта към морето и машините. Обичта към моторите у Вапцаров не е само младежко увлечение по техниката: тя още от самото начало у него е остро социално чувство, солидарност с творците на човешкия прогрес, с другарите и братята по участ и съдба. Възмъжавайки, той се освобождава от илюзиите и от плакатната морска „романтика” - в ритъма на моторите усеща все по-отчетливо напора на новото време и на прогреса. Теоретичния курс е завършен и от 1929 до 1932 г. се провежда практиката по корабите. В трюмовете на миноносеца „Дръзки” стажантът Вапцаров, целият в сажди, искри и сгурия, върти огнярската лопата сигурно и неуморно.

От 25 април до 28 май 1932 г. Морякът стажува на кораба „Бургас”, който отплава на далечно плаване: Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид... Пред жадните очи на поета-моряк се разкрива с пълна сила невероятният констраст между пищната южна красота на Средиземноморието и каторжния труд и мизерията в средиземноморските пристанища. Това пътуване за Вапцаров е истинска школа за социално израстване, което се проявява по-късно в най-хубавите му стихотворения.

На 14.06.1932 г. Никола Вапцаров завършва Морско училище и със заповед No. 38 п. 6 от същата дата е произведен в чин офицерски кандидат. Получава Свидетелство за завършено образование с права на среден машинен техник.

На прощалния банкет по случай завърщване на 26-ти випуск на Морското машинно училище някой трябва да отговори от името на випуска след официалното приветствено слово. Съвипускниците от 26-ти випуск отдавна са решили – ще отговори Морякът. В речта на Вапцаров са изразени не само мислите и настроенията на съвипускниците му - тя е истинско свидетелство за зрелост и показва един цялостен, завършен характер – целеустремен, непримирим към недостойните компромиси и социалните неправди.