След Морско училище

Завършвайки Морското училище, Вапцаров е изправен на кръстопът, очи в очи с живота. Той е вече машинен техник, но и любовта му към литературата е много голяма. Съдбата му предлага невероятно рядък шанс- баща му Йонко Вапцаров урежда назначаването му в най-големия официален вестник “Зора”. Статията, която Никола Вапцаров обаче изпраща до вестника, проваля бляскавото бъдеще на поета. Тя е свидетелство, че поетът принадлежи на друг свят. Баща му е много разочарован, а от тук нататък младият поет трябва да понася всички тежести на едно сурово битие: вместо уют и покой – черен непосилен труд, вместо сигурност – безпаричие и безработица.

Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава го постига и непосилна скръб- умира синът му Йонко.

В периода 1936-1938 г. Вапцаров работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, а след това - като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Постоянно публикува стихотворения в различни вестници, а със стихотворението "Романтика" спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" .

През 1939 г. Вапцаров подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни" , излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи в подкрепа на "Соболева акция", заради което е съден и интерниран в Годеч. След завръщането си оттам (м. септември 1941 г.) разгръща минноподривна дейност срещу немските войски. Арестуван за дейноста си , през март 1942 г., на 23 юли Вапцаров е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян.