По майчина линия поетът е от рода Везюви. Домът на баба Милана е постоянно убежище на харамиите. Закрилницата на комитите най-много обича да разказва на внучето си Никола за подвизите на чичо му – хайдутина Коста Чакъров. Майката на Вапцаров, Елена Вапцарова, е природно надарена и културна българка. Тя завършва втори прогимназиален клас, учи след това три години в Самоковския американски колеж, учителства няколко години. Жена със силен и благороден характер, с остро чувство за справедливост, работлива, енергична, будна, Елена Вапцарова отрано приучава децата си на системен и постоянен труд. „През ваканцията на нас много ни се искаше да играем, но майка не ни пускаше, докато не свършим определената ни за през деня работа” – разказва Вапцаров. Майката на поета се отличава с щедър дар да разказва и преразказва. Райна Вапцарова, сестра на поета, си спомня:... „...Вечер мама напалваше в огнището голям огън и сядаше на малко столче да преде. Ние сядахме направо на пода върху козяк и слушахме приказките, които тя ни разказваше. Трябва да кажа, че мама има рядък дар да разказва приказки. През такива вечери бакьо (бате) обикновено опираше брадата на двете си ръце и устремил в мама големите си очи слушаше....” Децата слушат нашите народни приказки и библейски притчи, но също така за първи път от майка си чуват имената на Ботев, Вазов, Яворов, Шекспир. Малкият Никола постоянно иска да му се преразказва съдържанието на трагедията „Хамлет”, която Елена Вапцарова като колежанка в Самоков няколко пъти е гледала в Софийския народен театър.